Веселинa Бaшовa

Всеки ден се разхождам сред езера, реки, бистри ручеи и малки водопади.

Аз съм ресурсен учител. Затова ми плащат.

Нарочно се бавя в кабинета. Не ми ми се тръгва.

Как да взема тежкия работен ден у дома? В такива моменти виждам само в синьо.
Устните ми са сухи. Пия вода. Блъскам шишето от бюрото на пода.

Не е достатъчно добра, родената река. Ще долея поне една капка пот или сълза към шума й. Настоявам да говори на моя език и да извира, както на мен ми харесва. Обръщам дъги.

Уча се от облаците да се изстисквам с всички сили като гъба, само и само да пусна някоя и друга капка дъжд. Обичам чуждите езици, но не и днес.
Броя цветовете на дъгата, докато се уверя, че всичко е наред в небето.

И пак не ми се тръгва.

Ще сменя водата на люляците. Чувала съм, че се борят успешно с тъгата.
Не умея да изслушвам детето в мен. Опитвам се да го включа в игрите ни, но не. Не се получава.

Сърди се, не обича думата кабинет. В ушите му звучи като крякане на жаба. Заради него наричам стаята гнездо. Ще отлетят работните листове след часовете ни. Изваждам от чекмеджето четки и водни боички. Всеки цвят има око. Променя ме именно наблюдението. Обичам чуждите езици, но не и днес. Не е вярно, че в ролята на възрастна произвеждам само бръчки. Растежът на зюмбюлите ще изпоти ли четката на твореца?

Едно дете и един учител могат да променят света. В ума ми не се разхождат заучени фрази.

Игрите на капките във фонтана сигурни ли са?
С тях дъждът вали нагоре.

Ще отнеса детското творчество у дома. Фотогенични мисли.

В такива моменти виждам себе си.

Уча се да изстисквам кирливите ризи на умората и преумората, уча се да се моля на чужди езици.

Без нощници ще са щъркелите ми, само днес.

Ще сменя водата на маргаритките.

Не пускам щорите при пълнолуние.