ТАТЯНА ЛЮБЕНОВА - В ОКОТО НА ВРЕМЕТО

СЪДЪРЖАНИЕ

Столът…

ТРОХИ ОТ ЖИВОТА

Търсят гълъбите…

Толкова сме огорчени…

Навярно…

Остаряхме…

Иззимувахме, Господи…

Защото някой ни краде от хляба…

Както я караме все на магия…

Две порязаници хляб…

Ще се наспим…

И всичко е излишно…

Додето се огледаме…

Аз не изпратих лястовиците…

Защо не мога да открехна…

Запази реда…

Светлина за сънищата

Метроном съм…

Диптих

Материята…

А по Брега…

Нищо, че те няма…

Пази ме, Светлина…

Лекувам си Душата…

И СИ ОТИВА АВГУСТ

Видя ли лястовиците…

Тук се връщам отново при себе си…

И колко е необичайна…

В средата на Лятото…

И ако някога си тръгна…

Навярно Времето не свършва…

Оттатък хоризонта…

Сънувам моята Река…

Там някъде остана дивата Река…

Поречие

Август

В онази моя светла…

ПО ТЪНКАТА НИШКА НА ДНИТЕ

Когато много ти тежи…

А възвишенията светят в лятна риза…

Мирише на студ и на зима…

Колело

Мама…

Като огромна свещ…

Куклите изгубиха…

Някой нещо все не разбира…

Отсрочката е малка…

И все ни се струва…

Събира ни Смъртта…

Напускат ме…

Душата…

Колко трудно се разделям вече…

Не знам дали си струва…

Предесенно

Но Смъртта не можах да предвидя…

Раздялата, Смъртта и Времето…

Това е последният срок на живота ми…

 

Татяна Любенова – В ОКОТО НА ВРЕМЕТО