Ангел Бакърджиев

На 11 май 2023 г. поетесата Мария В. Николова ни събра на един голям празник. Четохме, рецитирахме, съпреживявахме и се възхищавахме на стиховете на Мария от новата й стихосбирка „Запалвам снеговете още”.

Както казва поетът Трендафил Василев: „Тя ни разкрива задъхано, с пребогата образност виденията, прозренията, сънищата със сложните си преживявания. И категорично ни показва своя морален и естетически избор”.

С това представяне, Мария ни въведе в едно духовно пространство където любовта и уважението и към непреходните човешките ценности са поставени на висок пиедестал.

За това и ще напиша няколко думи за едно нейно стихотворение - „Писмо до дъщеря ми”, което ме разтърси със силата си, и майсторския, искрен и въздействащ изказ.
Стихотворение от което бликат истинските, стойностни, съзидателни и родолюбиви съвети и поръки на една майка.

- „Тук, моя дъще, тук ще стоиш, даже светът да те мами навънка”.

Колко хубаво и истински го е казала поетесата и как дълбокомислено звучи. Поучава скъпата си рожба че не всичко което мами с блясък и уж благи думи на този свят е истинско и стойностно.

Много са уловките на съвремието - лъскави витрини, коли, чалга лъжепророци и средства за масова информация бълващи фалшиви реклами и недостатъчно прикрити лъжи (фейк новини) манипулиращи хората ежеминутно.

Но тук, у дома е създаден нашия род и тука ще бъде, вовеки веков - споделя майката на дъщерята, влагайки родовата любов към родното място: „-Тук нашето семе, тук се рои-
Ти си ми плетка от моята брънка.”

Всичко искрено казано е вследствие на натрупания във времето истински морал и душевна чистота на майката - „Вече съм стара, пътят тъней. Пито-платено е в моя живот.”

Въпреки напредналата си възраст майката заявява че до последния си дъх ще учи детето си на истинските непреходни житейски ценности : „Слушай, навън вятърът пей нашите песни на нашия род. Ти си ми чедо, крехка, но силна. Знаеш цената на сухия хляб.”

Майчицата знае и подсказва чрез една картина прекрасната природа и условия на собствената родина, като място за създаване и отглеждане на следващото поколение на рода: - „В явор вековен свиват гнездата - птиците наши по наште земи. Щом и те тука си гледат децата, има надежда.”

Величието на майката се показва със следващия стих в който и тя, като Христос, поръчва да се посее житото в тази земя хубава и плодородна, за да се отгледа следващото поколение на рода: „ - Зърно вземи! Сей и наричай: „Ръж до амина!Здравец да бухва в най-тъжните дни”! - незабравяйки да нарича и дава благослов на всичко което с труд ще роди ръката на нейното дете.

Майчината заръка завършва със силните думи: „Пази я чедо, една е родина” - от които блика истинската, чиста и свята любов.

В края на стихотворението поетесата с един израз показва силата и вярата на майката в детето й. Така тя е сигурна че ще се сбъдне нейната поръка: „Моите думи докрай ги помни”.

За да напише това стихотворение авторката преживява със сърцето си несгодите на настоящия живот. Тя познава масовата емиграция на хилядите млади хора, запустелите села и градчета, бедността, лошото образование, малката грижа на държавата за просвета, култура и изкуства и още и още.

Въпреки това, Мария Николова създава образът на съвременната майка - лик на чист и морален човек, който се опитва да опази род и родина, чрез своите деца, учейки ги и завещавайки непреходните морални основи запазили ни като българи.

Няма нищо по-свято от майчината заръка, която всеки пази в душата си.

Това стихотворение ме накара да си припомня, че такива майки са възпитали и изградили личности като Г. Раковски, Хр. Ботев, В. Левски, Ст. Караджа, Г. Бенковски и още много истински родолюбци.

Такива майки са изградили и изграждат и днес видни личности и защитници на род и родина, ни казва тази творба.

Благодаря, Мария Николова!

Ти си създала стихотворение - шедьовър което ясно и точно обрисува нашето съвремие, силата на майчиния дух и непреходността на вярата в доброто.

Благодаря за прекрасната стихосбирка и за стихотворението, което събуди в душата ми чувства на обич и преклонение пред майката - съзидател на моралните ценности в поколенията!

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ

На Злати

Тук, моя дъще, тук ще стоиш
даже светът да те мами навънка.
Тук нашето семе, тук се рои -
ти си ми плетка от моята брънка.
Вече съм стара, пътят тъней.
Пито-платено е в моя живот.
Слушай, навън вятърът пей
нашите песни на нашия род.
Ти си ми чедо, крехка, но силна.
Знаеш цената на сухия хляб.
Ти си ми жилава клонка най-милна,
Хич не поглеждай чуждия свят.
В явор вековен свиват гнездата -
птиците наши по наште земи.
Щом и те тука си гледат децата,
има надежда. Зърно вземи!
Сей и наричай: „Ръж до амина!
Здравец да бухва в най-тъжните дни”!
Пази я, чедо, една е родина…
Моите думи докрай ги помни.

——————

Стихотворението е от стихосбирката „Запалвам снеговете още” на Мария Николова, изд. „Българска книжница”, 2023.

12.5.2023 г.
Пловдив