На 29 март 2023 г. почина Генчо Христозов. Той е роден на 18.09.1940 г. в родопското селце Сусам, Хасковски окръг. Известен е като автор на лирични творби и като преводач на унгарска художествена литература. Пет десетилетия превежда класическа и съвременна унгарска поезия и белетристика. В обсега на преводаческата му дейност са: Даниел Бержени, Михай Вьорьошмарти, Михай Бабич, Дежьо Костолани, Арпад Тот, Дюла Юхас, Ищван Шинка, Дюла Такач, Дьозьо Чорба, Ищван Кормош, Ласло Наги, Анна Беде, Шандор Чоори, Йожеф Ратко, Ференц Буда, Арпад Папп, Ищван Аг, Ищван Бела, Бенедек Киш, Гашпар Надь, Имре Керейк и други, както и белетристите: Мориц Жигмонд, Шандор Татаи, Иван Манди, Ференц Шанта, Габор Мочар, Йожеф Дарваш, Золтан Фабиан, Йожеф Балаж… Сред по-популярните му преводни книги са: „Чутак и сивият кон” (1977) от Иван Манди; „Господ в каруцата” (1981), „Петият печат” (1985), от Ференц Шанта. Осъществява двуезична библиотечна поредица, в която включва: „Мълнии на самотата” (1996), избрани стихотворения от Даниел Бержени; „Олтар до звездите” (1998), избрани стихотворения от Арпад Папп; „Зимен цъфтеж” (1999), избрани новели от Ференц Шанта; „Плач във времето” (2001), избрани стихотворения от Ищван Шинка; „Надежда и памет” (2006), избрани творби от Михай Вьорьошмарти; „Безкраен сезон” (2008), избрани творби от Йожеф Ратко, „Майско завещание” (2011), избрани творби от Шандор Чоoри. Христозов участва като преводач и в редица колективни издания с творби от горепоменатите и други автори. През 1993 г. е отпечатана на унгарски език книгата му с избрана лирика „Високо мълчание”. Предстоят издания с избрана лирика на български език - „Сълза във вселената” и мемоари „Памет”. Преводаческата и културно-просветната му дейност са отличавани престижно: със златен медал „За Веспремска област” (1978); с премията „Артисиус” (1985); с юбилейна значка и Диплом на Съюза на преводачите в България (1990); с премията „Пролингуа Унгария” (1991, 2001, 2005); с премията „Милан Фюшт” (1994); с наградата „Бержени” (1996); със Златен медал - лично признание на президента на Унгария (1999); с наградите „Габор Бетхлен” (2002) и „Йожеф Ратко” (2014), с „Рицарски кръст” на Унгарската република (2017).

Бог да го прости!