СЛЕД КУПОНА
Вечерта моята отиде на някакво женско събиране. А аз какво да правя - влязох си в положението… Господарят е у дома! Пльоснах се по гащи и тениска на канапето. Тишина и тотален релакс.
Било е някъде към един и половина - входната врата избумтя. Яко така я затръшнаха, от сърце! Любимата нощна птичка се прибра. И видимо не е сама. В антрето шушукат, хихикат…. Дълго се моткаха и тропаха. Сякаш табун коне се е изтърсил посреднощ в апартамента. К`ъв е тоя джангър, к`о става?! … Реших да изчакам.
По едно време в гостната дотупурка Кристина - древната аверка на жена ми. Такава… Хм… Със зачервени бузки и разчорлени коси. И носи пантофите в ръка. Обяснява:
- Не искахме да те събудим.
Тръшна се до мен на канапето и вдигна крачища на масичката.
- Ти пък не спиш. Ох, неговата сметка!… Толкова съм уморена! Здрасти, Томпсън! Ти к`во си се разпищовил? Не ни чакаше ли?
И шляпна лапа на моето голо коляно.
А аз съм по боксерки! Даже няма одеало да се прикрия. Изобщо - ситуейшън!
Онази се хили:
- Виж го, ма, Светло, той се изчерви! Сладур!
Сладурът галантно повдигна затисналата го длан и я положи на дивана. Намигна на домакинята - хубавица, която тъкмо вадеше чаши от бюфета, и с пожелание за лека нощ напусна компанията. Защо да пречим на веселието?! Нека осъмнем и тогава ще проведем разбор на полетите…
За осъмването - дремнах час - два. Още по тъмно звънецът на вратата задзъника. Без да спира. Контактите ли му са залепнали, що ли? Запрепъвах се сред разхвърляните обувки и пакети към входа.
Оказа се, че не гонгът е дал накъсо, а Герги - комшията от гарсониерата на втория етаж. По принцип той е нормален мъжага. Малко туткав е, но от нищо не му пука. А сега - преизпълнен от емоции, под пара… Ако подскочи, ще полети. Няма «Добрутро!», няма «Удобно ли е?»! Без предисловия ме емна:
- Тома, ти съвест имаш ли? Съвсем си откачил! То бива - бива, ама така паркира ли се?! Заради теб хората не могат да излязат на работа! Барикадирал си…
Аз се пуля насреща, и нищо не вдявам. Ега ти светът! И нощта беше кофти. И денят започва странно… Какво ги прихваща всичките? Или проблемът е, че съм прекалено трезвен? Туй се нарича когнитивен дисонас. Първо онова потно женище… Сега този… Опитах внимателно да проведа рекогнисцировка. Не е добре да те ругаят, без да знаеш причината - как иначе да решиш проблема: юмрук ли да забиеш в диафрагмата, или просто да теглиш една нашенска? Съсед е това, нищо, че те буди по първи петли със скандал. Трябва да се третира внимателно, с уважение и мисъл!
- Чакай, Гоше, дръпни юздите! Обясни човешки къде те сърби, че не чатвам.
Все същата… Накрая хързулейки патъци по стъпалата, се спуснах да видя какво пречи на народа да излезе от панелката. А то, както е тръгнало, ще ме изкарат диверсант.
За барикадата Георги преувеличи - металната врата се отваряше… Общо взето - нещо отвън я подпираше, ала, макар и на кестерме, можеш да се промушиш. На хората им дай да мрънкат!
Но какво, неговата сметка, прави кията на жена ми отпред! Да, това беше тя, няма съмнение - и цветът е същият, и номерът… Стоях и зяпах безмълвен. Само славеите разглаголстваха в сумрака.
По някакъв, известен само на тях и на Провидението, начин моите пияндурнички съумели да преодолеят бордюра и още две стъпала в придатък и спрели на площадката пред входа. Не успели да отворят вратите, понеже тръбите, поддържащи козирката, пречели. И от немай къде, те се измъкнали през прозорците. Жени… А по колата всичко е наред. Никакви вдлъбнатини, нито една драскотина! Този път се е разминало…
Разговорът у дома беше сериозен и обстоятелствен. Прибрах ключовете от автомобила със заканата, че ще е за вечни времена. Който кара пиян, трябва да си поеме отговорността. По-добре е аз да взема овреме мерки.
След месец и половина съпругата ми пак седна зад волана. Но оттогава тя не близва алкохол, когато й предстои пътуване.
