МАЛКО МИТОЛОГИЯ
Из „Камъчета за запалка” (1981)
СЪВРЕМЕННА ТРОЯНСКА ВОЙНА
Тъй дълго се мъчиха.
А залостена яко беше вратата.
А три реда беше стената дебела.
Дори машината стенобойна излезе нефела.
И понеже Сезам оставаше глуха,
а ония отвътре молбите горещи не чуха,
ахейците паднаха на колене пред богинята баба Мария.
Но и тя ги прокуди, да не станела някоя магария.
Тогава най-смелите войни на ахейската нация
решиха да хвърлят в атака една делегация
начело с бързоногия Ахилес
до Зевс.
Но точно в тая минута трагична,
като някоя пратка божествена лична,
се изтърси направо от синята вис
вечно пияният полубог Дионис.
Изслуша им жалбата
и вдигайки халбата,
три пъти митично на вратата почука.
О! Небеса! Сезам се пропука!
И цялата работа, предизвикала толкова смут,
беше свършена аламинут.
Троянчето Данчо в този момент
беше записано като редовен студент.
АПОЛОГИЯ
НА СЪАВТОРСТВО
В Троя плъзна странна вест,
че приятели добри са днес
старите врази известни - Хектор и Ахил.
Бъбрят някои, че Зевс
горе в планината ги сдобрил,
други, явно чули-невидели,
пускат разни врели-некипели,
уж че тайно ги били видели
да прескачат нощем при Елена,
или пък че хитър план кроели
да превземат храм на Мелпомена.
Сигурно е блъф и аз си рекох,
ала истината за да не пострада,
ще ви кажа само че Ахил и Хектор
снимат нова серия по… Илиада.
УЧРЕЖДЕНСКА МИТОЛОГИЯ
Зная ви делата, славни атиняни,
не знам само кой облича ви и храни.
Цяла вечност търся Атина Палада -
из пазара тя е, ужким на бригада.
Пусто е креслото все на Темистокъл,
правел си човекът в къщи блажен цокъл,
вдън земя потънал сякаш е Перикъл,
от неделя, казват, свои хора свикал
да му вдигнат нова триетажна вила
някъде в полите на самата Рила.
На крака се вдигам при земляка Хектор,
лани той докопа много важен сектор,
но ми казват - ето тук му е бомбето,
сигурно е слязъл долу в кафенето.
Аполон на среща с Посейдон във клуба,
Одисей запрашил трети път за Куба,
Хера на раздумки, Андромаха в хора,
Афродита пак е горе при фризьора.
Само портиера бай Терсит на входа
среща и изпраща като бог народа.
ДЯВОЛИЯ
И рече Дяволът категорично:
- От утре край на всяка дяволия!
Предаде саждите в „Суровини вторични”,
лъжата хвърли в тъмната кория.
Опашката подарък на децата
поднесе с жест - като на сцена,
а острите копита и брадата
прехвърли безвъзмездно на Овена.
Ами сега… останаха рогата -
помисли той съвсем смутен и бледен.
Но в този миг спасително позната
проблесна му главата на съседа.
ПЪРВАТА ЖЕНА
Казват разните шегобийци,
че всичко зачева
или начева
от Ева.
Но шегобийците стават убийци те,
стигнат ли много далече.
Защо се връщаш чак при Ева, човече,
като си имаш законна съпруга,
изваяна сякаш на струга?
Ех, вярно на нея все й се струва,
че я мигла трябва да се изрисува,
я под окото да се изпише сенка
или пък да се имитира бемка…
Но туй си е вече изкуство цяло,
заслужаващо бурни аплодисменти.
За тая цел Ева нямала нито материали,
нито подръчните инструменти.
И, тъй да се каже,
нарисувана,
всяка гледа уж да се покаже,
а всъщност вещо
прикрива нещо.
Та не от шегобийците, а от собствен опит знам,
че всичко е въпрос на нрави и времена.
И все пак щастлив човек е бил Адам,
защото имал жена неподправена.
