СЪМНЕНИЕ
Не знам дали
Душата ми е вече мъртва
или така дълбоко е заспала,
че даже по пътеките на сънищата
не иска да се скита и да среща
Душите на обичаните хора,
които си заминаха отдавна.
Загубила е волята да чувства,
да плаче или да се бори
с невидимите великани на Деня.
Загубила е Словото, с което
превръщаше сълзата си във песен,
събираше във него говор летен
и в зимното огнище топлина.
Не знам дали е вече остаряла
Душата ми, дълбока и всевечна,
изгубила илюзиите млади
и тяхната трептяща светлина,
която ме изпълваше със нежност,
с обичане, с невидима безбрежност,
в пространствата на звездния ми свят.
Не знам…
В подмолите й нещо дреме,
библейски риби в тъмното мълчат.
И аз се вслушвам в тяхното мълчание,
в небитието тайнствено прозрели
онези истини на Времето,
изпили пламъка на моята Душа.
19.04.2023 г.
