Писмо от Асен Златаров до Александър Спасов

Драги Александър Спасов,

Смъртта на Стилиан Кутинчев ме много разстрои и умори, та не съм за пред весели хора и не ще мога да присъствувам на твоя празник.

И искрено съжалявам за това, защото аз скъпя и тебе, и твоето дело и ми се искаше да споделя и аз радостта на тия, които ще са с тебе тая вечер.

Но, вярвай ми, макар и отсъствуващ, аз съм между вас и те сърадвам за твоята героично водена работа да дадеш на българското дете свястна и забавна книга и му посочиш път за възход и дело за живота.

Нека ни поживи Господ, та на твоя четиридесетгодишен редакторски и авторски юбилей да дойдем и да ти стиснем с моя Светозар, който така жадно чете „Светулка” приятелски ръката, а ти все така жизнерад и добър да ни отговориш с тая твоя така хубава приятелска усмивка.

Бъди здрав и бодър.

Ас. Златаров
София, 23.12.1934 г.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1936-1937 г.