НАПОМНЯНЕ
Из „Слънце преди изгрева” (2022)
НАПОМНЯНЕ
Боклуджийските кофи дрънчат и събуждат квартала.
Махмурлийско провикване яко разтърсва пейзажа.
И земята измръзнала диша със гръд наболяла,
а небето бездънно ще рухне след миг на паважа.
Нейде някой бездомник издъхва, звездата му пада,
плаче вятърът в тънките звънки тръби водосточни.
И роботи, поели за работа, пълнят площада,
автобусът поглъща тълпата - и всичко е точно.
На това му се казва живот! - няма ляво и дясно,
няма горе и долу, доброто и злото се сливат.
А когато мъждука човекът на тъмно и тясно,
как с усмивка да срещне зората брутална и дива?
Времената ли свършват, човеци ли няма - не зная,
но глави и сърца се превръщат в безплодна морава!
Тревожете се, демони страшни! - загине ли Раят,
Ще изчезне и Адът! А адът е ваша държава…
СТРОГОСТ
Живеем безразборно-илюзорно.
Живеем неродени-победени.
Защото бягаме от отговорност
пред целите, с които сме родени!
Тревожат ни бодежите в гърдите -
не ни тревожи любовта голяма!
О, ангели, които кротко бдите
над нас, станете зли! - че време няма…
МОЛИТВА
Черен месец. С мръсните си пръсти
миналото времето изгаря.
Страшно време. Юда е възкръснал.
Кърджалии грабят, де що сварят.
Костите на старите комити
се надигат, ала що да сторят,
щом България сама земите
си продава, спи ли Господ горе?!!
… И превърната Куршум джамия
в динамит, искра очаква само -
да си тури на глава шамия
българката, що извеза знаме!
Тежко време. Вече се не трае.
От еничери ти причернява…
Питаш, но едно си баба знае:
преклонената глава спасява.
Ами да я сложим на дръвнника
преклонена, белким се хареса
на държавната ни политика,
турнала върху калпака феса!
Спи Куршум джамия. Върху лава.
А небето, смръщено, ще падне.
Господи, размърдай се!!! Не давай
агънца на псета кръвожадни!
Що за милост е да сееш нива
върху нечовешката неволя?
Не за прошката ти милостива -
за гнева на Ботев аз се моля…
