ПЛЕТЕНИ ЦВЕТЯ
Баба Мартина не беше от милите възрастни жени. И най-самоувереното дете се чувстваше недостатъчно добро в нейната компания. Тя се гордееше с това свое качество.
Имаше хиляди кълбета с прежда.
“Докато онази баба раздава мартеници, ще плета цветя. Ще й докажа, че аз съм по- достойна да нося това име.”
Казваше също, че градините в градчето ни не струват. Заемаше се с нелеката задача да оплете на една кука всички цветя за предстоящата пролет. Вехнеха дните между кокалчетата на напуканите й пръсти.
“Не струват. Моите ще са център на внимание. Дори няма да имат нужда от поливане.
Ще греят вечно.”
Опасяваше се, че зимата ще бъде крайно недостатъчна, за да сработи планът й.
Заедно с приятелките й изплетоха хиляди маргаритки, теменужки, лалета, минзухари, нарциси, зюмбюли, рози и какви ли не още цветя. Къртовски труд. Не бяха сръчни жени. Мечтаеха да им замирише на люляк. А пролетта не идваше.
“Не били достатъчно добри естествените треволяци. Ще ги науча аз тях. Ще отстъпят градините си на моите армии от цветя.”
Баба Мартина не преставаше да преправя градина след градина. Все си мислеше, че нещо не е както трябва. Недоволството усилено дълбаеше в бръчките й. “Нека не излизат на бял свят, щом ще имат недостатъци”.
Дъждовните червеи много приличаха на спасителни пояси. Увиваха се около корените, които най-много дразнеха старицата, но напразно. Къртиците се хранеха с надеждите за живот на цветята. Пир по време на война.
Щеше ли Баба Мартина да направи традиционната закуска за своята внучка - препечени филийки с мед и масло? Едва ли…
Толкова беше заета да плете цветя. Бодлите на розите доста я затрудняваха, въпреки че разполагаше с хиляди кълбета прежда.
Често поглеждаше навън през отворения прозорец на кухнята. Пролетта чукаше на вратата й. А имаше поне още пет градини, с които трябваше сериозно да се заеме и поднови до Цветница.
Другата баба отдавна беше раздала мартениците.
Без къртовски труд.
Пчелите жужаха от цвят на цвят, но работата им не спореше. Щъркелът прелиташе вече през десета поляна. Гледаше и не вярваше на очите си.
От вързопчето в клюна му стърчаха русите плитки на една парцалена кукла.