ПТИЦИТЕ ИЛИ НАСЕКОМИТЕ…

Джим Морисън

превод: Георги Ангелов

* * *

Птиците или насекомите, по погрешка влетели
в стаята, не могат да намерят прозореца.
Те не знаят понятието “прозорец”.

Осите, балансиращи по стъклото,
отлични танцьори,
отрязани от външния свят,
не по своя воля остават вкъщи.

Стаята е затягаща се примка.
Четете речника на любовта,
докато ви свети зелената лампа –
набъбналата плът.


* * *

Къде ли не се крие любовта,
в лицата забравени и отново възкръснали.
В търсенето й ти изгуби покой,
а тя е близо, ето, подай й ръка –
иде когато си уморен от чакане.
Изгрява дъга – и в нея е пак любовта.
В кръвта е, а сякаш я няма –
на всичко основа,
на всичко отговор.


* * *

Градът спи.
Заедно със кучешките глутници
се скитат онеправданите деца.
Струва ми се, те разговарят
с четирикраките си
приятели,
а те ги учат да надушват следа.
На кого са нужни тези деца?
Кой може да ги накара поне веднъж
да влязат вкъщи?


* * *

Първият миг на Свободата
когато затворникът
жуми срещу слънцето
като къртица от ръба
на своята дупка

първите крачки на детето
далеч от родния дом

О този миг на Свобода!


ПУСТИНЯ

Пустиня –
светъл металически тюркоаз
и зеленото на скакалеца

огледала без отражения
и локви от сребро

вселената
в едно тяло


* * *

Страхът – това е преддверие, пронизано
от свистенето на северния вятър

лице в прозореца
оказало се лист

орел, предусетил смъртта
но грациозно порещ нощта
над сребристия заек


* * *

Политиката на екстаза съществува
Нима не чувстваш как тя действа
чрез теб
превръщайки деня в нощ
съединявайки слънцето и морето


* * *

Човекът събира на куп листата
в градината си и,
опрян на греблото,
ги изгаря.
Ароматът изпълва гората,
децата се бавят, вдишвайки
дима, който след няколко години
ще бъде спомен


* * *

Излязох от телефонната будка
и почувствах дъха на
съдбата
Безумна старица-селянка
дошла да стене в градските
свърталища
Космати нозе, отворени рани

От какво блато, от каква гробница
си изпълзяла за да ни напомниш
това което сме предпочели
да забравим


АМЕРИКА

Двуполова, ефимерна, щастлива
Скучна
Повърхностна и безвкусна
Обременена от думите
Заложена душа
Странстващи проповедници и Скитници в Делтата

Товарни вагони към небето
Нилски Залез над Нови Орлиънс


* * *

И дойдох при тебе
за света
И дойдох при тебе
за злато
И дойдох при тебе
за лъжа
И ти ми даде страст
и мъдрост
сълзи
и тъга
и ще бъдем тук
на следващия ден
на следващия ден
и
Утре


ПОТЪВАНЕ ПОД ВОДАТА

надолу
надолу
надолу
надолу
надолу
долу
дълбоко
в морската бездна

децата в пещерите запалват
тайните си огньове


* * *

Взрив на птиче ято
Разсъмване
Слънчев лъч пробягва по стената
От казиното излиза старец
Юноша, увлечен в четене, се бави
в градината по пътя