РАДОНИЦА
Шосето към гробищата е задръстено. В квартала сергиите по тротоара са отрупани с пъстри пластмасови цветя. А колегите от сутринта носят в кантората бонбони.
Радоница е. Православните поменуват отишлите си близки. Обичаят е древен, източните славяни са го отбелязвали още в езическите времена. Сетне той е възприет от християнската култура. Отбелязва се на деветия ден след Великден, във вторника подир Томина неделя.
Да уважиш предците е дълг. Те са корените, питаещи нашата същност. Откъсне ли се от вярата и рода, човешкото у нас съхне. Изпадаме от обществото. Кому сме нужни в този облик? Скитащи се уста и стомах… Без сърце да творим и да ценим чуждите усилия гинем.
Ние имаме нашите задушници. Ала не възприемам тукашния Родителски ден като нещо чуждо. Свои хора сме. Замислих се за моите гробове на хиляди километри оттук… Кога ще ги почистя от бурените?…
Сетих се за непознатата жена, която мярнах неотдавна… Отпусната не от възрастта, а от умората. Слабичка, с пазарска чанта. Това беше в София. Един самолет тъкмо набираше височина. А тя се поспря и го съпроводи с поглед. Дълго стоя така.
А още от дебрите на паметта ми изплува с усмивка образът на Валентина. Работехме заедно. С упорство и съвест беше спечелила уважението на колегите. Имаше дом с местен мъж. Но дечицата им не знаеха български. Тя също вече говореше завалено по нашенски. Не тачеше особено и родните празници. Не го казвам с укор. Тя е славно момиче! Сигурно има основателни причини, за да постъпи по подобен начин. И дано всички край нея да са живи и здрави!…
Просто има ситуации и срещи, подобни на огледало - натъкнеш се на тях и ги примерваш на себе си… Отива ли ти подобна роля? Как би действал на мястото на другия човек? И всякакви тям подобни лирически отклонения… Макар че всичко е пределно ясно: разбягваме се по широкия свят…
А зад нас какво? Смееш ли да се обърнеш? Опустошение в сърцата на чакащите ни…
Килнати гробищни кръстове.
Страшно е да останеш самичък. Но животът е такъв - товари ни с тази отговорност.
Безнадеждно е да си последен, без род и вяра.
Бог да упокои душите на починалите! И да пази живите и нас грешните…
