АВТОБИОГРАФИЯ
превод: Михаил Иванов
АВТОБИОГРАФИЯ
Съдбата там, на изток ме зачена,
а тук със запад, гордия, ме срещна.
Тежат хилядолетните съмнения
и гордостта не е съвсем безгрешна.
Народът ми по ранг избран е, силен,
но другата - родината световна
не ме прикрива и не ме окриля
щом стане дума за въпрос съдбовен.
Народът в празник благодарствен кърти
чрез силата на помена - награда
от Нищото безбройните си мъртви
и праща ги на живите във ада.
В света на ценности съизмерими
и свободата още е отдалечена.
Без мен законите са само име
и само съвършенството е вечно.
ЕПИЛОГ
Аз бях, родих се и заякнах.
Под ключ за мен са небесата,
а зинала е - виж - земята -
не съм топен в кръвта на дракон.
И крача тромав в синя вечер
и в изгрева крилат се спирам,
че същността си в образ диря
и мойта смърт е зрима вече…
МОРЕТО МИ, МОРЕТАТА МИ
Царевични дебри гъсти.
Подир вятъра зелено.
Камен - на Исуса кръста -
сред липите осветен е.
Гръм. Странствуващо стрелбище.
Небосклонът е открехнат.
Ах, внимавай за едничката
тъмносиня своя дреха.
Камък набразден и хладен.
Хлорни стаи гърло дращят.
А над жабешкия кладенец
тя - настръхналата жажда.
Пушката ръждива нощем
пази двора на съседа.
А на десет си е още
първият приятел беден…
Влачи се талига в юни.
Сенокос. Теленце плахо.
Апарат на Мнемосюне
прожектира
на града световен мрака.
