Марк Странд

превод: Георги Ангелов

КЛЮЧ

Имах ключ.
Отворих с него вратата и влязох.
Беше тъмно и направих крачка в тъмнината.
Там, където влязох, бе още по-тъмно.

***

Белегът помни за раната.
Раната помни за болката.
И отново ридаеш.

СНЕГОВАЛЕЖ

Гледайки как снегът покрива земята, покрива
себе си, покрива всичко, освен самия теб, разбираш:
това е светлина, която се спуска като поток
върху шумоленето на въздуха, измествайки го,
това е времето, вливащо се в реката на времето, погребение
на съня, апогей на зимата, негатив на нощта.

РАВНОСМЕТКА

Получихме това, което искахме.
Отхвърлихме мечтите, пред тях предпочетохме тъпото усърдие,
пуснахме в дома си мъката
и признахме саморазрушението за неизбежен навик.

И ето резултата.
Обедът е готов, но не сме способни да ядем.
Месото изстива в бялото езеро на чинията.
Виното чака.

Днешният живот има своите плюсове:
нищо не е обещано, нищо не е отнето,
не е нужно да бъдеш сърдечен и отзивчив,
няма къде да се иде и няма защо да се остава.