СПРАВКА
От сутринта Льоха ходи навъсен, по-черен от брадата си. Когато за пореден път той благослови писмото в компютъра и неговия автор, чашата на нашето любопитство преля… Каква муха го е ухапала? На терсене ли е седнал?
Бил получил призовка от военния комисариат. Позвънили му предната вечер: гражданино, фамилия, име презиме, явете се в шестнадесет и тридесет часа в кабинет еди кой си. За справка.
Умислихме се и ние. Такива истории завихрят фантазиите на цивилните люде.
- Ти отложи срещата за понеделник. Не е на добро да ходиш сега. Сергей също го извикаха в петък и му връчиха призовка.
Пфу, пфу, пфу! Мислено почуках на дърво, но добросърдечната Лена наистина съпреживява от своята стратегическа позиция в далечния ъгъл на стаята.
- Обади им се! Нищо няма да ти направят заради един ден!
Някъде от месец насам във военните окръжия обновяват списъците и привикват хората за сверяване на личните данни. И правилно правят. Най-вероятно затова са се сетили за Льоха. Но в цветния многополярен свят човек е склонен да очаква мръсен номер иззад всеки ъгъл. Оглеждаш се, премисляш следващата крачка, ако не си идиот или самоубиец. Защото почвата за съмнения е благодатна… И те избуяват - значителни, убедителни…
След есенното «прегрупиране на по-изгодни рубежи» започнаха да призовават масово запасняците. Ден - два за уреждане на личните въпроси. Сетне - нов живот в центъра за подготовка. Имаше и такива, които ги изпратиха веднага на предната линия, без обучение.
Ние посрещнахме пролетта. И отново говорят, че натовците готвят настъпление. Нашите генерали дълбокомислено мълчат. Тази игра вече ни е позната. Ясно е, че новите сражения ще засегнат мнозина в тила.
Противното е, че в тази игра хората са пионки. Също, както беше с Ковидната афера… Търгашите, без да се крият, продават ресурси едновременно на руснаци и натовци. Пари и власт… Власт и пари… Все едно - черноземът е жаден, може да поеме още много кръв. И какво можеш да сториш ти в тази ситуация? А как си длъжен да постъпиш?
Нещо се отвлякох в мислите. А през това време колегите се замерваха с шеги и сериозности. Тук, ни в клин, ни в ръкав, се чу алтернативният глас на либерално настроената част на колектива:
- Ние тази война я загубихме. Трябва да мислим за прекратяването й.
Тази безапелационност свари участниците в дискусията неподготвени. Не поддържам бистренето на политика, особено на работното място, а и уважавам Максим, но изказах мнението си за хората, които се правят на миротворци.
Да - политиците са продажни и тъпи. И наложените обществено - икономическите отношения смърдят. Така е по цялото Земно кълбо. Но родината е една. И човек, който отказва да я защитава, е предател, помияр, скитащ се и виещ за подаяния. Е, в действителност не прозвуча толкова тържествено и цензурно, но смисълът беше подобен. Не ставам аз за оратор. Не, опитвам се да зачитам противното мнение, понякога дори се вслушвам в него… Но когато действителността се изопачава… А някой, без значение какъв е по националност, се обръща срещу своята държава… Това е неприемливо.
Канонадата продължи… Колко демократично живеели западняците и затова цялото вселенско щастие е събрано накуп при тях - от честните избори до грижата за пенсионерите… Колегите се включиха и дадоха отпор. Стана ми скучно и отидох да си налея кафе.
Съществуват всякакви безопасни решения в ситуацията с призовката от военните… Колко му е да се направиш на разсеян?… Влиятелен познат може да съдейства да те зачеркнат от списъка… Пък и границата не е през десет планини… И има над какво да мъдруваш. Ето, построил си дом… Кариера… Може да не е кой знае какво, но е твое. И жената хлипа. Глупачка, въобразява си, че само тя страда! За нея също ти е жално. Как да постъпиш?… Човек е склонен да затъне във философските дебри, щом се наложи да избира между отговорността пред семейството и дълга към родината. Толкова мисли и мислички - само за да самооправдаеш своето безволие.
Алексей не е от философите. Той изслуша нашите коментари. По някое време си тръгна. Бившият морски пехотинец знае своя път. Неговият по-малък син още миналото лято се записал доброволец.
…
«…Не избираме времето, в което живеем. Ние избираме как да живеем в това време.
Всеки сам решава как да премине изпитанията. Но поддържайки ближния, ние помагаме и на себе си да придобием душевно равновесие. Който постъпва според истината, отива към светлината…»