Настаран Восуки

превод: Георги Ангелов

***

Зимата
ще се върне при пролетта.
Навярно ти
ще се върнеш при мен.
Но никога
черното няма да се върне
в косите ми.

——————————

***

Зимата си тръгва.
Идва пролетта.
Самотата си отива,
самотата идва.

——————————

***

Казваш:
твоята поезия
е тъжна.
Скъпи мой!
Жената, която е
бременна с тъга,
никога не би родила
радост.

——————————

***

Ти може
и да не дойдеш,
но аз
не мога
да не те очаквам.

——————————

***

Всяка сутрин,
когато отварям очи,
преди всичко
виждам реалността:
твоето отсъствие.

——————————

***

На едно място
в тоя свят
се чувствам щастлива:
в рамката на снимката,
на която сме двама.

——————————

***

И те искам,
и не те искам -
като майка,
която чака
нежелано дете!