ПОДАРЪК 23

Йоан Нечев

Необходимо ми е да те виждам всеки ден.
Да дишам твоя въздух.
Да чувам как се смееш…
Да усещам твоето движение.
Без теб светът е неподвижен.
Без теб светът е под съмнение.
А всеки миг е по- непостижим…

Светлината приижда вълна след вълна.
А ти се къпеш в нея и изчезваш…
Аз всеки ден те търся и намирам.
Аз всеки ден съм безутешен.
Защото може би не ще те стигна.
Сред цветовете на една дъга
ще се объркам и ще те загубя.
Едното ми око умира,
за да те виждам с другото по-ясно.
Защото ти си бъдеще.
Но бъдеще на общото ни минало.
Което знам, че вече е прекрасно.

Но ако за миг помисля, че те няма,
ще угаснат всички светлини.
Светът ще се разпадне и под развалините
аз ще остана сам, безумно сам!
Тъй немислимо незначителен и тъжен,
че всъщност няма да ме има…
Затова те моля!
Не спирай да си толкова красива!
Не спирай да ме галиш с твоите пръсти!
Дори не си помисляй да си друга!
Ти си подарък и предчувствие.
Ти си круизът ми към вечността.
Повикай ме и аз ще тръгна!
Където и да е, когато и да е, какъвто и да бъда…
Защото,
светът - това сме аз и ти!
И нищо друго.