ЛОВЪТ
За броени минути утрото помрачня. Март е. На прага понечих да се върна за палтото, но карай да върви - за една цигара време няма да замръзна. А навън точно в този момент клинът на ято диви патици пресичаше въздушното пространство над квартала. Леки и бързи… Красота…
Алексей смачка фаса в пепелника и продължи прекъснатия разговор:
- За какво ти е карабина? По мечки ли ще стреляш? Или по глигани?
Логичен въпрос. Никога не ме е блазнела възможността да се изправя срещу разярен едър звяр. Аз съм такъв авджия… Но оръжието е като всеки друг домашен инструмент - дори да не го използваш редовно, е по-добре да ти бъде подръка. Нека си стои затворено в шкафа - то не иска нито да яде, нито да пие.
- Аз вече използвам само двуцевка… За стендова стрелба. За птици… Брадатият запали нова цигара.
- Веднъж бях на лов на мечки в Ханти-Мансийск… А какво е това? Голяма пряспа, от която излиза пара… Буквално бълва пара. Четирима човека ограждат бърлогата… Разбира се, застават така, че да не попадат в линията на огъня на останалите. Мятат вътре голяма цепеница… Нищо… Още една… Тишина. Третата излита обратно. А след нея се измъква мечката…
- Не е лов, а убийство.
Алексей пусна облаче дим към затунченото небе. Замълча за миг. Плюна.
- Не ми хареса. Не е честно… Там горските показват по кое животно да се стреля. Уж че е стръвница… От тези, които се събуждат от глад посред зимата и нападат добитъка. Пък дали е истина… И още - да стреляш по мечета. Ей такива мъничета…
Да вървим да работим.
