ОТ АВТОРА

Драги мои.

Това е трета част от просторното ми писмо до всички вас.

Както знаете, първата част от него озаглавих Съвремието мое, защото описвах събития и други явления, станали през осемдесет години от моя живот - от 1938 до 2017 г. Нея отправих до близки и познати лица, които я посрещнаха различно, предимно с видимо любопитство.

Част от свитъците на тази част предадох в книжарница „Българска книжица” в София. Купувачите от тази книжарница, които познавам, ми правят добро впечатление като почитатели на родната книжнина. Затова я предадох само там.

Но я предадох, а не “продадох”. Моите изследвания на духовното общуване, прието и у нас да наричаме “комуникация”, ми показаха, че пазарните изисквания издевателстват над това духовно явление. То е насочено към сцеплението на хората в общности според съдържащите се в него духовни ценности, а пазарът властва и над тях. Щом някой пожелае да размножи получените в това общуване знания, мисли или преживявания, наричат го плагиат”, сиреч похитител. При това като го окачествяват като лукав и користолюбив човек, какъвто е смисловият оттенък на тази дума.

До началото на капиталистическите пазарни отношения е било иначе. Авторката на книгата „Софтуерната комуникация” д-р Елица Стоич съобщава, че тогава за плагиати, сиреч за крадци, са оценявали похитителите на книжното тяло, папируса, картината или нотното битие, съдържащи определени духовни ценности. Не тяхното съдържание.

Днес обаче собственикът на тези предметни изражения на съдържащото се в комуникацията властва и над него. И над всички, що се нуждаят от него.

Именно затова втората част на моето писмо - Съвремието наше, реших да превърна в свитъци, които отправих в частно писмо до определени личности и обществени звена. Като такова съдържанието му засяга само мен и тях. То не подлежи на оценка според закона за авторското право, както и да хвали, или укорява определени лица и обществени институции у нас и по света.

Сега се изправям пред вас със свитъци от писмото ми, озаглавени Съвремието бъдно. В тях обсъждам предимно явления, които се проточват от миналото към сегашното и от него към предвидимото или очакваното от всички бъдно време. Сиреч, в разсъжденията ми за тях, не ще съм сам.

В ръкописа обаче размишлявам и за някои многотрайни явления и състояния в живота на човечеството. Щом проследяването им се окаже точно, значи ще съм съвременник и на бъдещите поколения. Нищо от това, че не ще ме има жив сред тях.

Не съм ли го сторил, вече няма да съм сред тогавашните хорски имена, въпреки ласкаещата ме надежда да е иначе.

Моля всички, които получават това мое просторно писмо, от своя страна да го изпратят на свои познати лица и/или обществени звена. Това могат да го сторят и многократно, сиреч да го изпращат и на други адресати (щом се появят такива).

И в двата случая това може да стане само чрез изпращането на файла, който получават от мен - а именно Съвремието бъдно.

За връзка с мен може да използвате електронния ми адрес: inst.kult@gmail.com

В усилията ми да оформя като достъпно и харесвано от вас четивото ми помогнаха Митко Ганев, Мария Семкова, Иван Цигов, Нина Ганева и Огнян Илиев.

Позволете ми и от ваше име да им изкажа сърдечна ни благодарност за тяхната подкрепа и им пожелая да са живи, здрави и с благополучие!

——————————

Елит Николов. Съвремието бъдно. изд. „Пропелер”, 2022 г.