Васил Иванов

БРАЧЕН КОНСУЛТАНТ

Стои си розов змей пред пещерата
и люпи семки яко отегчен.
Поглежда ,,Ролекс”-а си на ръката:
- Къде ли е последният кретен?!

Контракт наскоро той подписа с Царя.
Работи като брачен консултант
и с рицарите смели преговаря.
За всичките Принцеси е гарант.

Накрая конски тропот се дочува.
Нахъсен рицар с бронята дрънчи.
- Изяде ли Принцесата, влечуго?!
Стани и бий се, ако ти държи!

Отвръща Змеят: - Стига се напряга!
Ще спукаш някой важен капиляр.
Продукти месни… Вече ги избягвам,
че веган съм, не хищен помияр.

Принцесата излиза поглед свела,
а рицарят вкопан е като пън.
Да кажем, че я бива, ще е смело.
Такава ще те стряска и на сън.

Ще става царски зет, че дал е дума.
Той джентълмен и рицар е, нали!
А Змеят, заработил тлъста сума,
сценичния костюм за миг свали.

Въздъхва тежко, подир тях се взира.
Завоят ето - ,,влюбените” скри.
По хитър начин Царят си пласира
петте си доста грозни дъщери.

БУКЕТЪТ

Току над село слънцето изгря,
удари тъпан, писна кларинетът
и всичко живо бързо се събра,
че сватба има. Щерка жени кметът.

И то по европейски маниер.
Ей, в бяло булката е, с тюл и перли.
Изтупан момъкът в кустума чер,
пристъпя важно с лачени калеври.

Венча ги попът. Договор скрепи.
Кметицата от радост тихо плаче.
Кумът отрано здраво се напи
и за яката деверът го влачи.

След важния църковен ритуал
ще има, казват, изненади нови.
Момите глашатаят е събрал.
Букет да хващат всички са готови.

Която улови го, туй е знак,
че пред олтара ще отиде първа.
Голямо бутане, голям мерак,
ръката да целуват на свекърва.

Сюблимният момент! Букет хвърчи…
но леля Минка, стара трактористка,
разхвърля всички. Бясна е! Фучи!
И, ето я, в ръка цветята стиска.

Погалван често с окаден тиган,
мъжът й Генчо стреснат я поглежда.
Но представете си го! Замечтан,
в очите му проблясва лъч надежда!

ЕСЕННА МУЗА

Неканена дойде в самотна вечер.
В очите й се гонеха искри.
Часовникът ми, скучният диспечер,
прецизно десет такта отброи.

С полата си, заформила вихрушка,
посипа в хола есенни листа.
От погледа й, хванал ме на мушка,
намигна ми нахално младостта.

От чашата ми пи огромна глътка.
Накратко казано, я пресуши:
- Признай си, че отдавна съм ти тръпка
и скоростно сонет ми напиши!

Зарових пръсти в гривата й гъста:
- Ще ти напиша, мила, не грешиш! -
ръката ми придърпа я през кръста. -
Но трябва първо да ме вдъхновиш!

КОНКУРЕНЦИЯ

В селцето е лична Златица,
сърце я на Гено жадува.
Пред нея боде се с карфица,
да види, че хич не сънува.

Чаровна е тя, хубавица.
Развява косата свободно.
Достойна за първа корица
на всяко списание модно.

Фиксира я зяпнал с устата
и даже да клепне не смее.
Край него тя кърши снагата,
а той подир нея тъпее.

От четири месеца, значи,
да й рече нещо се кани.
Поставя си бойни задачи.
Вживява се сякаш в романи.

Ще си я с магаре повози.
Дори му самара излъска.
Набучи изкуствени рози
и взе, та го с ,,Тройной” напръска.

Но ето, че гръмна мълвата -
пристанала, казват, на Коста.
Богата била му родата.
Златица съвсем не е проста.

Качил я на кончето черно,
досущ онова на ,,Ферари”.
Не си конкуренция, Гено,
ти с твоето тъпо магаре.

ОЧЕВАДНО

Когато в някой мрачен ден
пробие слънчев лъч,
то, значи, точно покрай мен
ти мяташ сочен къч.

Заплесвам се и с поглед взрян
там в гъвкавия ханш,
а ти, премигвайки със свян
ми даваш явен шанс.

И щом акъл съм отклонил
към твоя свеж натюр,
препънат бих се строполил
връз близкия бордюр.

ПУНИЧЕСКИ ВОЙНИ

В едно сравнително далечно време,
когато процъфтявал Картаген,
успял е Ханибал властта да вземе.
Раздавал го е древен Супермен.

Стратегии прилагал непознати.
В сраженията бил непобедим.
Треперели патриции богати.
С две думи - трън бил в задника на Рим.

Използвал даже слоновете бойни,
но римските кохорти с мощен вик,
обърнали ги в бяг и доста войни
премазали добичетата в миг.

Каква е връзката със чичо Стамо.
Два метра мъж. Сто тридесет кила.
С осанката на пинчер е жена му.
Проклета също толкова и зла.

С два пръста може той да я удуши.
Би имал за защита силен коз.
То, друг би разфасовал я за суши,
след тридесет години на тормоз.

Той няма начин как да не трепери,
дори и с габаритите на слон,
щом всеки ден насреща му се звери,
надаващ боен вик центурион.

Пунически войни му тя сервира.
Върти го най-безмилостно на шиш.
С дежурната си фраза го гипсира:
,,Когато с мен говориш, ще мълчиш!”

СМЪРТОНОСНА БИТКА

Изсипва Слънцето небесна жар.
Солени струйки пот по мен се стичат.
Родена сякаш в мрачен сън - кошмар,
прелита с грозен крясък черна птица.

Изправили сме се очи в очи.
Аз сам съм. Срещу мен са легиони.
Коварна жлъч в устата ми горчи.
Пълзят напред раираните брони.

За някого ще е последен ден
и с черен плащ Смъртта ще го завива.
Изтребване до крак! Не вземам в плен!
А битката - в картофената нива.

Извършен над реколтата погром!
Врагът са бръмбарите колорадски.
С пръскачката съм килър агроном.
Ще ги почерпя аз с коктейли адски.

Съседът ми отсреща, бай Стамат,
подкрепя ме вербално във войната.
Запасът му словесен е богат.
Изрежда на инсектите родата:

- Напръскай - вика - нивата с бензин!
Драсни им клечката… и хайде, сбогом!
Така ще пукнат всички до един.
Проклета, мръсна гад! Да ги… таковам!

- Ех, комшу, трудно е! От опит знам.
По-лесно ще се справя с марсианци.
Наред опосква всичко тази сган,
че бръмбарите са американци.

ТРАДИЦИИ

Пиер Асото беше олигарх,
в офшорни сметки скътал милиони.
Самотен вълк, незнаещ що е страх,
създал си свят по собствени закони.

Оказа се, че също е човек,
в сърцето имащ място и за чувства.
Макар и наближаващ близо век,
вълнуваше го всяка млада фуста.

Четвърта сватба. Булката Нинет
е млада, сочна, двадесетгодишна.
Спечелила сърцето му с…ефект.
Предишната оказа се излишна.

Модели на Версаче и Карден,
изпънати лица на ,,стари чанти”…
За цвят поканен някой манекен,
очите заслепяват диаманти.

Разменят пръстени. Съюз скрепен.
Целувка първа в бъдещето брачно.
Въздъхва тя, а той е просълзен.
Синът и дъщеря му гледат мрачно.

Букет полита. Шаферки пищят
и следва ритуалът с жартиера.
Артритно скърцат ставите, хрущят,
били са гъвкави през друга ера.

Заголва се бедрото с жартиер.
Въздиша силиконно деколтето.
Пиер захапва, същи териер,
и с тракане изхвръква му ченето.

УХАЖОР

Работна е съседката ми Кичка
и здрава като същи маслен крик.
От сума ти години е самичка,
но тя не се предава и за миг.

За къщата се грижи без умора.
С магарето, от тъмната гора,
дърва прекарва, цепи ги на двора
запретната, заголила бедра.

Нали съм мъж, зазяпвам се по нея
и зверя се през рехавия плет.
Да си поискам, някак си, не смея.
Та аз с душа съм плаха на поет.

Написах и поема сърцеведа.
На портата й с тел я закачих.
С ръце на кръста страшно ме изгледа:
- Изчезвай, Гено, с този постен стих!

Реших да й направя серенада.
Жените, казват, любели с уши.
Все пак е романтична изненада…
С тесла акордеона ми строши.

Така, след пораженията тежки,
подходът ми погрешен е, разбрах.
То, нека поговорим по човешки!
Избръснах се, в душа кураж събрах.

Награбих плетената дамаджана
с пенливо вино, три кила суджук.
Усмивка бялна тя, с ръка ме хвана:
- Човек ще станеш, Гено! Влизай тук!

КИЦА И ЦЕЦКО

Наместила се в каменна паница,
затоплила последното яйце,
лежи и мъти драконката Кица.
За месец хапна само две овце.

Мъжът й Цецко трети ден отсъства.
- Настъпи - казва - истинска беда.
От ходене чепикът ми се скъса.
Навред изчезват ваклите стада.

Кокошки, крави, тлъстички прасета…
и те се изпаряват като дим.
Бе, да му се не види и късметът,
та с тебе, Кице, тук да се родим!

Но в дракон женски има ум за трима.
Наследник ще излюпи всеки миг.
Като съветник е незаменима:
- Не ставай, Цецко мой, такъв дръвник!

Не ми се туткай! Знаеш правилата.
Така ще си изпукаме от глад.
В ръце се вземай! Включвай се в играта!
И още догодина - депутат!

От Кица Цецко не намери мира.
Ухилен на предизборен плакат,
търча напред-назад и агитира
и ето го накрая - депутат.

А в Парламента пълно е с познати.
Там драконът видя се обграден,
от змейове, рептилии зъбати,
лами триглави с люспи от сатен.

Кола служебна. Колко му прилича!
Преместиха се в нова пещера.
С концесия сдоби се, да изсича
най-старата и гъстата гора.

Работни срещи и кюфтета с чанти!
Дори от километър му личи.
Колана хвърли. Сложи си тиранти.
Съвсем престана вече да хвърчи.

Но лош късмет накрая го сподири.
Не го избраха другия мандат.
- Какво ще правим, - Кица се разциври -
щом няма да си вече депутат?!

Ех, колко е наивна тази Кица!
От всички дракони той беше ,,най”.
Спестил бе Цецко някоя парица
и двамата покриха се в Дубай.