НАПОМНЯНЕ
Из „Въведение” (1967)
НАПОМНЯНЕ
Навеждай се над стария позор
като над блато.
Водата крие страх и подозрение
от вчера
и от други дни.
Не съзерцавай дълго всяка външна лилия,
не бързай да се наречеш любовник
на красотата.
Наричай се по-просто:
наблюдател,
изследовател на позора.
1962
***
Пак видях Морето.
Мислих за водата, неговата вечност,
виждах рибите във синия им ден,
в нощта им синя,
в сините им плуващи години,
как се срещат и се разминават,
гъвкави или със умна леност,
преследвачи и преследвани,
маршируващи ята,
влюбени сребристи двойки,
други, скитащи сами, навярно мъжки.
Пак видях Морето.
Виждах рибите и мислих за водата,
техния живот,
за смъртта им мислих, за водата.
Пак видях Морето.
1962
СМЪРТТА НА ЕДНО ДЕТЕ
Не можех да чуя
гласовете на свойте приятели.
Кой ме свали чак до дъното?
Край мойто чело
преминаваха дебнещи риби.
Вече нямаше думи,
само сияние
от разтопеното слънце
горе над мен.
Защо трябваше малкият ангел
да си отиде?
Кой го повика?…
То не беше отхапало нито една ябълка;
разтопеното слънце
не разбираше, че си отива.
Безшумните риби се удряха в мойто чело.
1962
КАПРИЗ
Как да видя деня, за да кажа на моята мисъл
„тръгни!”
Днес е мъгливо.
По-добре да чета Епикур и да бъда безгрижен
като глухарче.
Вятърът, който все още не е дошъл,
ме издига високо,
високо.
Хубав каприз на неясното време.
Може би ще се срещна
с едно свое желание.
1962
***
Кратък е моят живот,
кратък е твоят живот,
времето тихо тече
помежду нашите устни.
Дълъг е твоят живот,
дълъг е моят живот,
времето сладостно лепне
по твоите устни.
ХАМЛЕТ
Да бъдеш - о, бавно, тръпчиво усилие,
равно на другата скръб - да не бъдеш.
Ти, който вървиш
в празната пукнатина
между двете лавини,
допускай
мига неочакван, когато
те ще се съединят,
преди да си извървял
празната пукнатина
между двете лавини.
ПЕЙЗАЖ
Аз нямам свой пейзаж, преминавам
пътеките обречени към Переделкино,
дъждовните шосета край Вилхелмхорст,
и запомням пейзажа,
този руски и немски пейзаж.
Зная, така ще преминат
годините на съзерцаване,
зная, така ще попадна в една долина,
зелена и неотчаяна.
Малко бъбрива река ще прорязва пейзажа,
за да има земя и вода.
Няколко стари дървета, треви, забръмчали пчели.
Един облак ще ми донася всекидневната поща.
И така ще забравя
озарената дача във Переделкино,
тъмната къща във Вилхелмхорст,
ще забравя
този пейзаж от величие.
Годините на съзерцаване
ще са преминали.
В своя пейзаж ще вървя
осветен и пречистен.
———–
- Переделкино - селцето, където е живял поетът Борис Пастернак.
- Вилхелмхорст - селце, където живее поетът Петер Хухел
УТРИННА ТРИЛОГИЯ
1.
Събудих се. И те видях във просветлението.
И се помолих: „Боже на поетите,
прати ми ангелът на думите…”
И после дълго
те гледах в просветление,
преди да се събудиш.
2.
Събудих се. Чух птиците на утрото. Видях
пропукания сумрак, блясъка, започнал да тече
във тънките небесни улеи.
Еднообразни гласове повтаряха,
че всичко се изгубва и настъпва пак,
и се повтаря неуморно.
3.
Събудих се.
Ти дишаше.
Аз също дишах.
1967
Високо над твоето чело
неподозиращи радари дебнат.
Летящата мисъл, о, невинно врабче, в своите нокти
заключват.
Всичко може да бъде записано.
От някоя точка в Европа, в Америка или във Азия
търсят
твоето летящо чело.
Ти се криеш в гората, викаш своето име, не виждаш
как се усмихва потокът, дочул
твоето наивно усилие.
Всяка мисъл може да бъде записана.
Чута.
Повторена.
Ти се бориш с невидими сили.
