Алексей Борисович Горобец, руски поет, е роден в Краснодар на 18 май 1936 г. в семейството на лекари. През 1960 г. завършва Военно-медицинската академия в Ленинград, служи като военен лекар в ракетните войски в Средна Азия, Сибир, Казахстан и Прибалтика. В младостта си се опитвал да пише стихове, имал е и публикации, но около 40 години след това не се занимава с поезия. Към поетичното творчество се обръща отново, когато се пенсионира и се завръща в Кубан. Издал е тринадесет стихотворни сборника. Стиховете му са публикувани в регионални и московски периодични издания, в това число в списанията “Наш съвременник”, “Континент”, “Московски Парнас”, “Литературознание”, “Аврора”, “Ден и нощ”, “Дон”, “Кубан”, “Роден Кубан”, “Звезда на Черноморието”, в антологията “Руска поезия. ХХI век” (Москва), в многотомника “Кубанска библиотека” (Краснодар), в алманаха “Лебед” (Бостън, САЩ) и др. Стихове, а така също и песни по негови стихове са звучали по радиото. Поетическият театър “Мелпомена” при районният Дом на културата поставя по негови стихове спектакъла “Мъдрецът от Полтава”. Алексей Горобец е почетен гражданин на Полтавския край, там и живее. Член e на Союза на писателите в Русия от 2002 г. В 2008 г. е награден с Литературна премия на името на М. А. Булгаков. В 2014 г. става лауреат на наградата на губернатора на Краснодарския край, в областта на литературата. Издадени книги: „Стари акварели”, стихове, Краснодар, 1997 г.; „Зимни дъждове”, стихове, Краснодар, 1998 г.; „Уморено лято”, 1999 г.; „Есента на вятъра”, 2000 г.; „Нехвърлен камък”, 2002 г.; „Босите оси настиват в тревата”, 2002 г.; „А небето вече е в сняг”, 2004 г.; „Няма случайни мигове”, 2005 г.; „Снегът на късната любов”, 2007 г.; „И пламна огънят на дъжда”, 2009 г.; „Апостоли на женското лято”, 2015 г. Умира на 29 юли 2016 г.

Публикации:

Поезия:

ФЕНЕРЪТ НОЩЕН С ПОЛУДНЕВНА СВЕТЛИНА…/ превод: Татяна Любенова/ брой 156 март 2023