ТРАНСФОРМАТОРЪТ
От кабинета в края на коридора се донася боботене, сравняващо със земята стени и нечие самочувствие. Слава говори по телефона. Обикновено не е така, или поне трае по-кратко… Днес неговият събеседник е издръжлив. Високоговорителят разпространява басите от отговорите му, последвани от нови словесни удари. Набиването на канчето продължава.
Тишината настава рязко. Стените се изправят. Офисът отново тъне в благостен покой. А творецът на акустичната буря престъпва през нашия праг. Доволен, чак грее.
- В техзаданието на Обогатителната фабрика пропуснали един мегават.
Главата на Иван щръкна сред обкръжилите го монитори в очакване на разяснения.
- Разговарях с главния енергетик. Когато съставяли списъка с оборудването, забравили компресора, и сега искат да го включим в проекта.
- Как са забравили?
- Ами така… Не били забелязали. Там двигателят е колкото моята кола. По-лесно е да се блъснеш в него, отколкото да го видиш.
Колегата бавно смъкна слушалките от главата си. Примижва. От две седмици не е излизал от компютъра. Чертае там своите си схеми, от време на време мърмори под нос. Новината във вид на хиляда хиляди допълнителни вата го изкара от електронната джунгла. Ала в безмилостната реалност той стиска зъби. Не че няма какво да каже - годините, прекарани в завода, са обогатили речника му и той често украсява речта си с междуметия и идиоми. Дори съседството с Елена не го притеснява. Пък и тя не му прави забележка. Всъщност, в това отношение плановичката е снизходителна единствено към него. Просто всички харесват приказливия гигант с детско лице.
- Трябва да проверим кабела от трафа, дали ще издържи допълнителния товар?
- Ще издържи, сечението е голямо. Само схемата на таблото се променя…
Проектът не е мой, но ми стана интересно:
- Захранването да не би да идва от оня трансформатор?
Слава се ухили.
- От него.
Да… Машинката е историческа. Престояла в склада петдесет години, един ден не е била в експлоатация. Заради санкциите решили да я разконсервират. Антика, произведена в Запорожие. Някой от нашите се пошегува накриво, че украинците може да са скрили нещо в намотките, за да устроят диверсия. Но казват, че изпитанията са минали успешно. И има си хас! Устройството е простичко, при добра поддръжка няма да се повреди. Желязо, няколко датчика. Никаква електроника. Смени маслото, настрой и включвай към мрежата. После сигурно ще я внесат в отчетите за импортозаместването. Макар че по отношение на работещите в завода подобен сарказъм е неуместен. Намерили хората решение на проблема. Сега ще разширят производството. Ние също няма да скучаем
Имах познати от Запорожкия трансформаторен завод. Това бе отдавна. Току-що бяха разцепили великата страна… Те ремонтираха нещо в нашата подстанция. Тогава не правех разлика между руснаци, украинци, белоруси или който и да е било друг човек от доскоро единното съветско семейство - всички бяха наши, близки… Казаци… Сетне какво се случи… Оглупяхме ли… Или озверяхме… Всеки стана много важен и сложен… И комай се пречупихме.
А машината, оцеляла от онова време, работи. И какви само спомени ми навя тя… Така бива, когато се срещнат два динозавъра.
