ПАМЕТ
Из „Слънце преди изгрева” (2022)
ПАМЕТ
Даваш ли, даваш, балканджи Йово…
Къде се дяна любовта към Бога?
Къде зимува моят смел Пегас!
Къде е месечината двурога,
къде е моят смях. Къде съм аз.
Изглежда, че съм тук, ала ме няма.
… Нима измислих този грозен свят?!
Но в мен ридае хубавата Яна
и дири костите на своя брат.
ЛУДО ВИНО
Мамо, тежка е сватбата, дето ще вдигна, обаче
има време до нея: юнака ми вее го вятър!
Още чужди изгори заглежда, сърцето ми плаче,
като гледам как лесно харизва на тате земята.
Вино, кърваво вино ми трябва за страшната сватба,
ала то е шира, колко време му трябва да втаса?
Там, под ореха, дето пристанах, забита е брадва
чак до корена… Хили се дявал от иконостаса!
Но такава е младата кръв. Лудостта е до време.
Прекипява и лудото вино в занданите тъмни -
и ще хвръкнат железните обръчи в утрото синьо,
а огромните бъчви ще вземат от мъка да гръмнат.
Рано, рано е, мамо… Пристъпвам по жива жарава,
ала стягам чеиз - пред венеца небесен и кръста.
Силни устни ще впия в плода забранен - и тогава
всички песни от старата ракла за миг ще възкръснат.
На мегдана хоро ще се люшне, калпаци ще падат,
а Балканът кавал ще надуе… ех, само да съмне!
Мамо, сватове срещай, задава се кървава сватба…
Има вино за всички. Но пушката първо да гръмне.
ПРЕДИ БУРЯ
Потръпва сивата морава,
усетила опасен знак.
Олющен гущер се снишава
сред пръснатия камънак.
Погребват облаци стаени
в мълчанието си деня.
Сега е преди буря време -
и плъзва мека светлина
от угарите. От тревата.
От дънерите. От пръстта.
От страх настръхва тишината
като осъден пред смъртта.
Крещи охраненият бурен.
Премрежват въздуха сълзи.
Сега е време преди буря
над изораните бразди.
А тътенът изпод земята
разтърси гаснещия зной.
Светкавица небето прати
на мъртвите - за упокой.
