ЕМИГРАНТИ
Из „Биография на бездната” (2023)
ЕМИГРАНТИ
прегръдките на Терминал 2
са ненаситен гроб
където времето атрофира
погледите съвършено се разделят
на минути часове години -
чакаме самотата да настъпи
в безпощадната забранена празнина
преди да си отидем завинаги
като безименен град
тишината се ражда и превзема телата
които местим от минало в минало
за да си спомним
как някой ги обитава
безпомощно и нежелано
сянката ми е бездомник
в семеен портрет
КОЛЕКТИВЕН КОШМАР
утрото те вика по име
анорексичните лъчи не прощават
крием депресията у дома
мислите ми бягат в чужбина
забавяш хода на езика
за следващото събуждане
телевизията е завод за отпадъци
самочувствието ми се срина
като цената на живота
ТЕРМИНАЛ 2
заключваме времето
в разстоянието между края
като сбогуване
стъпките през прага
са години
напускащи света
като тези които обичам
