Щефан Хермлин

превод: Кръстьо Станишев

В памет на Йоханес Р. Бехер

Идва пак есента и узрява плодът,
песента стихва, където гората ехти
от своите рухващи мъртви,
от бури, кънтящи от юг.

Защото е казано: след голяма тъма
идва сън, сенчест полъх като копнеж
по тишина, щом притихва
след светлина бурен ден.

Те също отлитат с ветровете, в нощта
нейде ято пророчески шумоли
и предсказание блясва
за изоставени насред път.

Има тайна в това - народи да се решат,
те - страдащи - виждат светлика висок
и повече не се стърпяват,
потресени, че грейва денят.

Но само за онзи, който съзря
как невъзвратимото чезне, а то
не се бои от мъка и бездни
и от заплахата на води.

Неуморимият е там, където го призова
съдбата, заблуден посред гъстия лес
на греха, или слезнал в мрака,
но незабравящ стария блян.

Картината на бъдния ден той видя.
И предсказаният порив красив
вече в здрача повява
и красива сътворява я пак.

Ах, заслепява го изгряващият ден,
а душното пладне възпира дъха,
когато възгласите враждебни
и хаос ужасен летят.

Облаци! Облаци! Към вас, притчи от страх!
Сияния, понесени в безкраен простор!
Безстрашно красиви, към вас се издигат
поглед и дъх подир вътрешен смут.

Сред ледените разливи на реки,
сред поля и кънтящи гори
далече се разбиват морета -
чудовища връз мрачни скали.

Когато пред звука лети стоманена стрела,
в нощта рухват орли, кули и хоризонт
предупреждават за буря - където
дъжд скита сред светъл простор.

Затова нему в живота ни тук, ни отвъд
не бе даден покоя на раздора горчив…
А сред небивалото - дългите битки
за бъдния ден.

Новото расне. Както времето пожела.
Уморено от лишения. Но го зоват
да върви. И каквото - без него - разцъфтява -
за бъдното щастие слави го той.