Щефан Хермлин (Stephan Hermlin), псевдоним на Рудолф Ледер (Rudolf Leder), немски писател и преводач от еврейски произход, е роден на 13 април 1915 г. в Кемниц. Израства в интелигентско буржоазно семейство на имигранти. Включва се в Комунистическия съюз на Германия (1931) и през същата година публикува първите си стихове. От 1933 до 1936 г. работи в печатница в Берлин. През 1936 г. заминава от сраната - отначало в Палестина, а после във Франция и Швейцария. В емиграция публикува първите си сериозни литературни опити, участва в движението „Свободна Германия”. Интербригадист в Гражданската война в Испания. Установява се във Франция, където след немската окупация е арестуван и пратен в лагер. С помощта на френски партизани успява да избяга в Швейцария. През 1945 г. се връща в Германия и става редактор в радиото на Франкфурт на Майн. В 1947 г. се преселва в съветската окупационна зона, където работи за „Tаgliche Rundschau”, „Ulenspiegel”, „Aufbau”, „Sinn und Form”. Участва в I Конгрес на немските писатели (1947). От 1948 г. е член на ПЕН-клуба и посещава с първата следвоенна делегация на немски деятели на културата в в СССР. Член на Академията на изкуствата на ГДР (1950). В 1953 - 1956 г. осъществява повече от 25 пътувания в различни страни на Европа и Южна Америка, участвайки в множество международни писателски конференции и конгреси. От 1960 г. заема поста секретар на отдела за поезия и култура на речта при Академията на изкуствата. Уволнен като секретар през 1962 г., след като става един от организаторите на литературно четене на млади автори в Академията на изкуствата на ГДР. В продължение на много години активно участва в дейността както на немски, така и на интернационални литературни организации. Убеден комунист и прближен на Ерих Хонекер, понякога изказва различни виждания от тези на партията - негативно се отнася към въвеждането на съветски войски в Чехословакия (1968) и лишаването на поета Волф Бирман от гражданство на ГДР (1976). Книги: „Дванадесет балади за големите градове” (1945), „Лейтенант Йорк фон Вартенбург” (1946), „Двадесет и две балади” (1947), „Пътешествие на художника в Париж” (1947), „Време на колективизъм” (1949), „Мансфелдска оратория” (1950), „Полетът на гълъба” (1952), „Стихотворения” (1956), „Стихотворения и проза” (1966), „Разкази” (1966), „Градове” (стихове, 1966), „Четения” (1974, статии за литературата), „Аргонавти” (разказ, 1974), „Вечерна светлина” (автобиографична повест, 1979), „Стихотворения” (1981), „Стихотворения и преводи” (1990), „Повести” (1990), „Решения” (разкази, 1995). Носител на наградата „Хайнрих Хайне” (1948), Националната награда на ГДР (1950), Националната награда на ГДР (1954), Наградата „Вайскопф” (1958), Наградата „Хайнрих Хайне” на Министерството на културата на ГДР (1972), Националната награда на ГДР (1975), орден „За заслуги пред отечеството” (1980). Член на Западноберлинската академия на изкуствата (1976). Баща на Андрей Хермлин (1965) - немски пианист, и на Корнелия Шмаус (1946) - актриса в театъра и киното. В 1996 г. журналистът и литературният критик Карл Корино публикува във в. „Die Zeit” статия, в която поставя под съмнение факти от живота на Хермлин, изложени в автобиографичната му повест „Вечерна светлина”, а именно - участието на писателя в Гражданската война в Испания и френската Съпротива, пребиваването му в концлагера Заксенхаузен, както и това, че там е загинал баща му. Умира на 6 април 1997 г. в Берлин.

Публикации:

Поезия:

СМЪРТТА НА ПОЕТА/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 156 март 2023