ПЕПЕРУДИ

Ирина Александрова

ОРАНЖЕВА ПОЧТИ БАСНЯ

На Невена и Богдана

Две пеперуди с цвят на портокал
въртят небето с танца на крилата си.
С фанданго бурно в юлски карнавал
край нас разпръскват радост и позлата.
Акорди ярки в лятната кантата:
ту глъхнат в съпротивата на вятъра,
ту пак звучат в оранжево кресчендо.
(На синя фреска - златни елементи.)
Зашеметяващ скок - и втори, в огледалност.
И сякаш е и сън, и виртуалност.
Танцуват па дьо дьо две грациозни феи -
и ветрове оранжеви ни веят…

Но силует, загърнат в черна тога,
„Защо тъй времето си губите - запита строго. -
та глуповатият възторг в очите ви не гасне?!”.
Отвърнахме смирено:
„Защото са прекрасни!”.


ДРЕВНА КИТАЙСКА ПРИТЧА

Монахът, уморен от дългите молитви,
на ложето си твърдо от бамбук полегна.
В съня си се превърна в пеперуда, литнала
над пинии крайбрежни и над къщурки бедни…

Събуди се сред мисли с широки амплитуди.
И Буда той запита с вълнение и страх:
„Монах ли съм, в съня си - прекрасна пеперуда?
Или пък пеперуда - със сън, че е монах?”.


ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ

Смъртта господства тук -
в обширните кънтящи зали.
Тя притаена е сред пеперудите, заспали
в кутии от дърво, стъкло
и вечност.
На неподвижност бездиханна са обречени.
На буквите латински в плен
те тук са постоянно - ден след ден.
Вървим сред красота с карфици.
Спираме тук-там.
На знания нетленният Сезам
открехва леко тайна непристъпност.
Но вече сме навън - и глъхне ехото
на бързащите наши стъпки.
И в здрача есенен долавям
на вятъра речитатива:
„Животът неотменно право е
на всички живи!”.


КРИЛАТИ СНЕГОВЕ

Валеше сняг от пеперуди бели.
Затрупваше пътеки, рамене, емоции.
Сред пъстроцветен май - прекрасната пропорция
на синьо и зелено - и на птичи трели.
Валят, трептят, затрупват раменете ни -
и белотата тленна даряват на планетата.
Изчезват черното и сивото - по-малкият му брат.
Макар за миг - но бял е този свят!
Ще дойде здрач, ще носи смърт на пеперудите.
Те ще угасват бавно и учудено…
Но ние вече сме готови за очакване
на следващия май, на белия му знак
за краткостта на щастието. На живота.
Но - и за преходност на болки и заблуди…
А днес вали все още пухкав сняг
от красота и краткотрайност.
Сняг от бели пеперуди.


БЯЛА ФЕЕРИЯ

Сред сивото бездушие на блоковете,
сред техните прозорци мъртвооки,
сред тротоарите, от нощен дъжд измокрени,
сред клаксони, сред смога-кръволок,
сред тропота на делниците луди
разлисти Бог сияен каталог -
и ми изпрати бяла пеперуда.
Тя феерично соло изпълни над главата ми,
балетно закръжи над моя пръст учуден…
И изостанали от ангелското ято,
на него кацнаха крилца от слюда.
В душата ми просветна бяла мълния
и озари пътеките на злото -
по тях, изглежда, крачила съм в тъмното -
все по-далеч от Бога и кивота му…
Трептяха белите крилца със скромната феерия
на тиха доброта.
И е кредит на доверие
към мен -
чувала, с грехове препълнен.
Аз чувствах как събуждат в мен лазурни кълнове.
Светът започна да заобля острите си ъгли.
Отлитнаха и мислите ми с цвят на въглен!
Аз пак ще крача по пътеки трудни…
Ако на пръста ми потрепва пеперуда.