Павел Койш

превод: Пенчо Симов

Как да не живеем, питам, как -
за да дишам въздухът нали е?
Лекичко прелита нежен сняг,
от леса на огън ми ухае.

Как да не живеем, питам, как,
щом звънти кристалът на потока
в тонове игриви, крехки пак.
Пролетта е свежа фиба в кока.

Как да не живеем, питам, как,
щом в липите пчелен рой се вие.
Към нивята тича слънчо драг,
а изцяло в него пък сме ние.

Как да не живеем, друже мой.
Шепне кръв откъм лозата дива.
Да пропуснем влакове безброй,
но живот, дори един, не бива.