Димитър Хаджитодоров

„Екотажът” - радикалният екологически саботаж - възниква след Втората световна война в Съединените американски щати (САЩ) като реакция срещу тромавата природозащита, осъществявана от някои неправителствени организации. Тази инициатива напомня за традициите на Дивия Запад, описани от Майн Рид, Зейн Грей или Карл Май. Подбудите, предизвиквани от добри намерения, имат за цел да утъпчат пътя към ада за ненаситните бизнесмени, унищожаващи безогледно флората и фауната на Новия континент.

Охраняваните територии се появяват в САЩ през втората половина на ХІХ в. Юридическата  им обосновка е една от най-ранните прояви в света, подкрепящи природата. Тя се стреми към оцеляването на животни и растения с ценни качества след опустошителното проникването на белите колонисти на запад. Изтребването на бизоните и други едри бозайници, изсичането на секвоите и вековни широколистни и иглолистни гори, замърсяването на водоизточниците чрез широко внедрената техника подтикват редица интелектуалци да се обърнат към идеите за природозащитата. Началото поставят книгите на ловци и писатели, загърбили забавлението или спечелването на парични суми посредством изтребване на безсловесните. Охраната на околната среда се превръща в обществена дейност след привличането на публицисти, учени, ландшафтни архитекти, служители в парковата администрация и доброволци - членове на туристически или натуралистически общества. Макар и с променлив резултат, те, по един или друг начин, декларират своята загриженост за бъдещето на планетата. След Втората световна война, разочаровани от изпреварващия разрушителен мащаб на техническия прогрес, някои активни природозащитници обявяват почти военизирана борба за природата, с надеждата за по-значителни успехи. Така се появява радикалният екологически саботаж, известен със съкратеното си наименование „екотаж”.

І

Американската  публицистика след войната счита писателя Едуард Аби 1/ за идеолог на радикалното протестно движение. Той пръв дава широка гласност на подобна проява. Романът му „Бандата на гаечния ключ” 1/, публикуван през 1975 г., разказва по нов и завладяващ начин за проблемите на американския югозапад.

Още през 1952 г. своенравният Едуард Аби привлича вниманието на ФБР с острите си независими съждения срещу посегателствата, разрушаващи териториите, които едва оцеляват. Заподозрян в симпатии към някогашния Съветски съюз, той е наблюдаван в продължение на тридесет и седем години. Отчетите на специалните служби го окачествяват  като „анархист от пустинята” и едва по-късно считат, че е упорит индивидуалист и пацифист. В интернет може да се открият образци  на петдесет и една страници от полицейското му досие.

Едуард Аби се наема за рейнджър в защитените зони на щат Аризона и Ню Мексико. Изучавайки  внимателно обширните територии и общуващ с дребните местни собственици, той издава през 1962 г., динамичната повест „Огън в планината” 2/, която разказва за възрастен стопанин на отдалечено ранчо, противопоставил се на опитите на военните да отнемат земята му, за да изградят ракетен полигон. Както съобщават архивите на писателя, главният герой на книгата не е измислен и някои от епизодите възпроизвеждат достоверни събития.

„Бандата на гаечния ключ” представя  потресаващата  съдба на група единомишленици, разбунтували се срещу техническото нахлуване на строителни и енергодобивни компании в пустинните местности.

Инициатор на поредицата деяния е уважавания и добре платен доктор Александър Сарвис, който нощем умишлено събаря големите рекламни платна по пътя към Калифорния. Върху предното стъкло на колата му се намира стикер с изписан девиз: „Боже, благослови Америка. Хайде да запазим поне част от нея.”2/

Негова вярна помощница е медицинската сестра Бонни Абцуг, остроезична и своенравна, но сигурна и неподвеждаща. В екипа на хирурга Сарвис, тя се ползва неизменно с доверието му. Резултатите от нощните им разходки привличат вниманието на пресата, но полицейското разследване не постига нищо повече от общи констатации. Третият член на  бандата, мормонът Джозеф Филдинг Смит, е носител на редки качества. Той познава превъзходно каньона на река Колорадо. Неговият бизнес са екскурзиите по течението, до прословутия язовир Пауел, открит през 1962 г., чийто води заливат безпощадно хиляди хектара живописна земя и някогашни селища. Мнението му за изкуственото езеро е пределно недвусмислено: „Ненавиждам този бент … Тази преграда потопи най-красивия каньон в света.” 2/ Стъпил върху масивния градеж, Смит се моли на Бога: „Има нещо, което ти, Боже, можеш да направиш за мен. Какво мислиш относно едно старо добре насочено земетресение точно под язовирната стена? Съгласен ли си?  В кое да е време.  Сега, например, аз бих бил напълно доволен”2/

Най-колоритният герой е Джордж Вашингтон Хаудук, зелена барета от Южен Виетнам, специалист по хвърляне на бомби и други подривни деяния, любител на огромните открити простори. След демобилизацията си, той установява, че „Неговият роден град… бе обкръжен в пръстен от бази за междуконтинентални ракети… Откритата пустиня бе одрана до кокал, защото цялата й растителност, всичко живо бе унищожено напълно от гигантските булдозери, напомнящи му римските плугове, изравняващи със земята селата във Виетнам. … Даже небето, този неистово син купол, който, както той мислеше някога, бе недосегаем, се превръщаше в бунище за газообразните отпадъци на пещите, претопяващи цветни метали… Дъхът на ядовития, отровен въздух обвиваше родната му земя.”2/

Срещнали се при развлекателно пътуване по течението на река Колорадо, четиримата бързо намират общ език.

Доктор Сарвис споделя:

„ - Някога дивата природа е била напълно прилично място за обитаване от човека. … сега тя служи за психиатричен диспансер. … Скоро няма да има къде да отидем, няма да можем да се спасяваме.    ….

- Ние сме в клопка. … Попаднахме в железните зъби на технологическото чудовище. Безмозъчна машина. С ядрен реактор вместо сърце.  ….

- Планетарната индустриализация, …, се разраства като раково възпаление. Ръст заради ръста. Могъщество заради могъществото. Власт заради властта.”

Току-що сформираната банда няма голям опит и затова решават да потренират върху „… рекламните табла. И откритите рудници. И каменоломните. И тръбопроводите. И новия железен път… И топлинните централи с въглища. И металопреработващите пещи. И урановите шахти. И ядрените електроцентрали. И компютърните центрове. И скотовъдните компании. И отровителите на дивата природа. … „2/

„Нощ. Звезди. Реката. Достор Сарвис разказва на своите другари за великия англичанин на име Нед. Нед Луд. Считало го за умопобъркан, но той ясно виждал врага.” 2/

„ - Нужен ни е водач, - каза докторът.

- Аз познавам тази страна, - отговори Смит.

- Нужен ни е и професионален убиец.

- Това съм аз, - каза Хаудук. - Моята професия е да убивам.”  …

… - … но не хора, … - каза докторът. Говорим за булдозерите. Електрическите екскаватори. Разни размери багери.

- Машини, - уточни Хаудук. 2/

Предстоящите актове ще подготвят тяхната главна мечта - да съборят язовирната стена на река Колорадо и да освободят хилядите хектари земя, потопена под тоновете вода. Докторът я формулира съвсем кратко:

„Ние сме длъжни да взривим тази преградна стена, така че да върви по дяволите.” 2/

Сближени от алкохола, четиримата герои обещават помежду си да се подкрепят във всякакви ситуации. Идеологът доктор Сарвис щедро закупува хранителни консерви, вода, медицински пакети, запалки, спални чували, оръжие и риболовни съоръжения, гаечни ключове, метални пръти, мощни ножици, разрязващи тел и болтове, стоманени клинове, захар, сироп, смазка и бензин, взривни капсули, детонатори и дълги фитили за тях. Мормонът Смит посочва удобни места за изграждането на тайни скривалища и изучава  възможните пътища за бързо придвижване или отстъпление през силно пресечената местност. Хаудук е главното действащо лице в подривната дейност. Абцуг, изобретателна и съобразителна, винаги намира мястото си в следващите операции. Първата акция е срещу широко скоростно шосе, прокарвано  през недокосната земя.

„- … Трактори, влекачи, компресори, лебедки, тежкотоварни камиони, кранове, екскаватори, установки за сонди, цистерни. Дяволски красиво са се разположили, …, като на някакъв проклет парад.” 2/

„Почти цялото видимо пространство бе непосещавана, необитаема, дива местност. Те искаха да я съхранят такава, каквато е. Те непременно искаха да се опитат. Да съхранят всичко, както по-рано.” 2/

Въпреки слабото нощно осветление, започват разрушителни действия. Разрязват спирачки и кабели, изливат маслото, сипват пясък или захарен сироп в резервоарите, пробиват филтри, демонтират лостове за управление.

Резултатите от повредите са поразителни:

Те „… се вгледаха в тихия корпус на машината. Всички бяха потресени от извършеното. Убийство на машината. Богоубийство. Всички, даже и Хаудук, бяха малко изплашени от мащабите на своето престъпление. От неговото кощунство.” 2/

Размерът на посегателството вдига на крак не само полицейските служби, но и доброволческата издирващо-спасителна бригада на местните мормони. Тяхната организация е къде по-активна от официалните силови структури и Хаудук и Смит проявят завидно умение, изплъзвайки се от упорито им преследване. Въпреки опасността да бъде задържан, Хаудук организира още няколко екотажа на различни места в обширния терен.

Завърнал се за пореден оглед на язовирната стена, мормонът отново се обръща с молитва към Бога:

„ - Е, Боже, …. - Това съм отново аз, Смит; виждам, че не си направил нищо с преградата. Сега ти знаеш не по-лошо от мен, че ако тези дяволски типове от правителството, да бъдат всички проклети, запълнят бента с вода, тя ще потопи още много каньони, ще погълне още повече дървета, ще удави още повече елени, и въобще ще разруши цялата област. Какво друго, … ако им позволиш да напълнят до край язовира. Нима си решил да им го позволиш?” 2/

„ - Нужно ни е тук едно малко премерено земетресение. Само един хирургически точен удар. Можеш да направиш това още сега, точно в тази секунда; аз и Джордж тук, ние не възразяваме, ние ще полетим надолу заедно с моста и с всички тези невинни туристи, които пристигат … за да се полюбуват на това велико творение на човешките ръце. Е, какво ще кажеш?” 2/

Следващата операция е срещу открит каменовъглен рудник. Слабото му място е дългият няколко стотин мили железен път, осигуряващ  ежедневно над 50000 тона въглища.

При обсъждането на операцията, Бонни заявява, че изпитва страх. Хаудук също признава, че се бои и поради това трябва да бъдат много внимателни. Още повече, че след нападението, районът е охраняван сериозно.

„ - Всичко това е насилие, - каза Док. …

- Нима има нещо по-американско от насилието? - Хаудук желаеше да чуе отговор. - Насилието е такова американско блюдо, като италианската пица.”2/

Обект за атаката е влакът с въглища, „… осемдесет вагона по сто тона всеки”2/, който два пъти в денонощието изпълнява доставка.

„ … - За щастие, целта е изцяло автоматизирана - т.е. няма опасност да пострадат живи хора. 2/

Обсъждайки плана, Хаудук споделя: „ - … готов съм да споря, че има мъжаги, които точно в този момент правят същото, което и ние. По цялата страна малки групички - по двама или трима - оказват съпротива на властта.

- Ти говориш за добре организирано общонационално движение.

- Съвсем не. Никаква организация изобщо. Никой от нас не знае нищо за друга малка групичка. Затова не могат и да ни спрат.

- А защо нищо не чуваме за тях?

- Защото това се премълчава, ето защо; те не желаят всичко да се знае.” 2/

Подготовката за разрушителната акция е описана подробно, сякаш авторът е присъствал  на мястото на събитието. Аби демонстрира познания, достойни за специалист по взривна техника.

След умопомрачителната гледка на летящия в пропастта влак, бандата се разпръсва, за да прикрие следите си.

Хаудук попада в сечище, обработвано от дърводобивна компания. Зает с източването на маслото на един от „железните динозаври” 2/, той е изненадан от непознат въоръжен мъж. След три-четири минути за двамата става ясно, че са единомишленици. Те разбиват няколко машини, оставени на терена и се оттеглят в различни посоки. Подтикван от любопитството, Хаудук  се завръща към мястото на голямата влакова катастрофа. Той наблюдава енергичната възстановителна работа и решава да я забави още малко. Взривява за втори път току-що възстановената железопътна линия и отново прекъсва електрозахранването. Вестниците съобщават трескаво новини за неизвестната терористическа организация.

Приближавайки голямата язовирна стена, Хаудук е разпознат от членове на Издирващо-спасителната команда, от която успява се измъкне като изобретателен и опитен рейнджър.

Последната за сезона цел е един от мостовете, прокарани над Гранд Каньон, в горния край на езерото Пауел. Въпреки продължителната подготовка, атентатът е неуспешен. Избраният мост се оказва по-здрав от очакваното. Огнените взривове привличат вниманието на доброволческата командата, която се впуска енергично в преследване.

Бандата скрива своите коли в удобен овраг и продължава пешком в мрака. Смит, добре запознат с територията, се опасява, че ще попаднат в задънен капан. Но и преследвачите също не знаят какво точно да предприемат.

Укрита надеждно в теснините, бандата чува настойчивите молби на преследвачите, които се нуждаят от лекарска помощ за техния водач. Най-вероятно, става дума за сърдечен пристъп от преумора. Въпреки несъгласието на Хаудук и Смит, докторът се спуска при парламентьорите, защото „Хипократ не може да бъде двуличен…” 2/  След него тръгва и Бонни, за да не остави сам своя началник сред врагове. Така и двамата са задържани.

Мормонът и Зелената барета се разделят, за да привличат по-малко внимание. Гладният Смит се подвежда и посяга към сандвичите, оставени от група туристи в малко заведение. Арестуван от двама рейнджъри, той с замиращо сърце узнава, че другарят му Хаудук е убит при оказване съпротива.

Хаудук се промъква по камениста местност, където няма възможност да се укрие. Обстрелван от вертолет, той, с точни попадения, поврежда кормилото му. Преследвачите зоват за помощ, а Хаудук се укрепва в тясна пукнатина. Петстотин фута под него, в дъното на каньона, гърми бурен поток. Прикрит зад оскъдна растителност, Зелената барета бързо сглобява чучело от своята куртка, закрепва го на скалите и се хвърля в пенливите вълни.

Нов вертолет стремително се насочва към укритието на екотерориста. Забелязват фигурата му, с карабина в ръка, приведена над скалата. Изстреляна граната разкъсва тялото му, което полита в бездната. С този акт формално завършва разгрома на бандата на гаечния ключ.

Обвиненията, предявени  срещу участниците в екотажа са „…въоръжено нападение, обикновено нападение, препятстване на правосъдието, подпалвачество, подпалване с утежняващи обстоятелства, бандитизъм, незаконни превоз и използване на взривни вещества, бягство от мястото на задържане, съпротива при ареста.” 2/

Съдът определя  парична  гаранция от  25000 долара, която доктор Сарвис  внася незабавно.

Въпреки амбициите на прокурора, обвинението не посочва сериозни доводи. „Нямаше твърди улики, такива, като отпечатъци на палците или свидетели, които да обвържат някого от обвиняемите с престъпленията.” 2/ Следствието не открива колите на мормона Смит и на Хаудук. Членовете на бандата отричат неопровержимо част от престъпленията. Защитата, от своя страна, настоява, че всички имат чисто съдебно минало и че двама от тях са са оказали лекарска  помощ на преследващите ги доброволци.

След четири месеца, съдът се съгласява на преговори. Подсъдимите са обвинени в „тайно разрушаване на частна собственост.” 2/ Докторът се опитва да поеме отговорността, като заявява, че той е подмамил  другарите си към подобно деяние. След това приема предложението на съдията минимум десет години да практикува в община с население не по-малко от пет хиляди души, някъде на юг в щат Юта. Екотерористите са осъдени и на пет години затвор, но поради чистото си съдебно минало, съдът решава да бъдат задържани само шест месеца, а останалата част от присъдата да бъде условна.

Федералният окръжен съд отменя присъдите, тъй като главният извършител, Хаудук, е признат официално за мъртъв.

Освободени,  тримата се заселват в малко градче заедно със семейството на Смит. Местните жители са доволни, че имат медицински офис в града, а мормонът  обзавежда ферма и кани доктора да му помага през свободното време.

Тъй като са под надзор, те често са посещавани от млад офицер, с когото играят понякога покер. Една вечер, на светлината на газови лампи, мормонът Смит дочува звука на копита. Конете спират и нечии тежки стъпки се отправят към дома на доктора. Неизвестен мъж съобщава, че е довел приятел, нуждаещ се от медицинска помощ. В тъмното край реката, „Непознатият кимна към пътеката, водеща нагоре по брега.

- Аз съм тук, Док, - каза познат глас.  Док почувства, как по шията му полазиха мравки.”

Той осъзна, че не е кой знае колко учуден, защото очакваше неговата поява през тези две години. Той въздъхна.  …

- Бяха те разкъсали на парчета…

- Не мен, а Рудолф.

- Рудолф?!

- Чучелото, глупавият манекен.” 2/

„Те се прегърнаха. …

- О, Боже… Да, това си ти, - очите на доктора неочаквано се просълзиха, - всичко наред ли е с теб?

- Да, две стари рани ме наболяват, нищо повече. …

… - Сега се казвам Фред Гудсел. Имам нов паспорт, - Хаудук се усмихна широко, - и нова работа. От следващата седмица започвам да работя като нощен пазач. Решил съм да бъда дяволски нормален гражданин. Поне за известно време.” 2/

Изпълненият с недомлъвки  диалог разяснява кратко щастливата развръзка.  Измъкнал се от буйният поток, Хаудук е намерил убежище при единомишленика, с когото се е запознал от съвместните повреди на машините в голямо сечище. Но финалът подсказва и „новото начало”, - скритата надежда, -  на Бандата на гаечния ключ. Преустановил временно дейността си, „рицарят без страх и упрек Дон Кихот” не се отказва от мечтата  да се срази отново с вятърните мелници…

Периодичният печат не се скъпи в добрите оценки на книгата. Изданието „Национален наблюдател” я определя като „тъжна, весела, буйна, вулгарна приказка… Тя би ви заставила да пожелаете да отидете и да взривите преградната стена..” 3/

„Вашингтон пост” е убеден, че Аби е „един от най-добрите писатели, който се е занимавал с американския Запад.” 3/

Половин век след първата  публикация, творбата е оценена  в Русия като  „…великолепен, музикален, пронизителен роман … за човешкото братство, за истинското общуване пред отвратителната безлика маса на Системата. Той е  абсолютно необходим за живота…” 4/

В предисловието професор Дъглас Бринкли констатира, че: „… всъщност, това е … умен, остро саркастичен, сочен уестърн, осмиващ всичко - от самотния рейнджър … до женското движение. Никой не го обявява за „литературен шедьовър”  … но, подобно на „Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичер-Стоу или „Джунглите” на Ъптон Синклер, той е въодушевяващ призив, той настоява „събудете се!”, - този път от името на всичко живо, намиращо се под заплаха, от името на древните гори от секвоя. … Авторът е убеден, че анархията всъщност е демокрация в действие, … Това е гражданско неподчинение съгласно възвишената традиция на Торо.” 5/

Разказаната история  е предназначена „… за тези, които ще я четат в прашните кръчми, в далечните хижи, по туристическите маршрути и в шумните фабрики. Аби никога не се е интересувал, дали „Ню-Йорк Таймс” счита книгата му произведение на изкуството… - тя е написана за да разтресе душата, - и дори най-безпощадните му критици не могат да не признаят, че поне в това отношение, „Бандата на гаечния ключ” има поразителен, успех.” 5/

“… нещо повече от просто спорна книга: тя е революционна, анархична, метежна, а ако попадне в неподходящи ръце, и опасна. Въпреки твърденията на Аби, че това е художествена литература - произведение, създадено за да „развлича и забавлява”, неговата повест бе подета мигновено от активистите на природозащитното движение …, вбесени от прекалено скромните действия на традиционните природозащитни групи, такива като Сиера Клуб и обществото Одюбон.” 5/

ІІ

През седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, вдъхновена от възгледите на Аби, възниква най-известната в света радикална екологическа организация „Земята преди всичко!” 6/ Нейно лого става изображението на гаечен ключ и каменна брадва. Гражданските власти скоро определят дейността й като тероризъм, на което Аби отговаря, че „…най-простата форма тероризъм в САЩ се осъществява от булдозерите и бензиновите триони”7/.  Въпреки, че участва в акции на екотаж, писателят все пак отбелязва, че не поддържа изцяло методите, описани в неговата книга. Но „на въпроса, действително ли призовава да се взриви язовирната стена, Аби отговаря „не”, добавяйки, обаче, че „ако някой друг би пожелал да го направи, аз бих му подържал фенерчето”. 5/

През 1984 г.  Едуард Аби пише предисловие към книгата „Екотаж. Ръководство за радикална природозащита”, чийто  съставители  са природозащитниците Дейвид Формън и Бил Хейуърд.  В няколко страници писателят излага безкомпромисно своите възгледи: „Против дивата природа, против малкото, което още е съхранено, сега се извършва … престъпление.  С булдозери, моторни триони и динамит международните рудодобивни и лесодобивни компании нахлуват в нашите земи - пробиват си път в нашите гори, планини, равнини и изгребват от там всичко, което могат да отмъкнат. И това се прави единствено заради моментната печалба и многомилионните ежегодни доходи на всички тези гангстери в костюми, контролиращи и управляващи  бандитските си корпорации. …

…Поощряват ги крупните вестници и телевизията. Активно ги вдъхновяват нашите мекотели държавни служби, задължени да защитават обществените земи и, както винаги, ги направляват и подстрекават с всевъзможни способи нашите политици, които ще продадат и собствената си майка, ако това им донесе пари. Такава е природата и структурата на „индустриалната  мегамашина”, която сега води настъплението към дивата природа.

… И ако дивата природа се явява нашия истински дом, ако я заплашва нахлуване, грабеж или унищожение  (а това наистина е така) тогава ние имаме правото да защитим този дом, както бихме защитили своя собствен, с всички възможни средства. Защото Домът на  човека - това не е неговата крепост. Домът на човека - това са неговата любима река и мястото за риболов, неговите любими хълмове, неговите любими блато или гора, или от Бога даденото езеро.

Никога още от такава книга не са се нуждаели толкова много лица и с такава благородна цел. Утре, може би, вече ще бъде много късно. Книгата се помества прекрасно в джоба, в раницата на туриста, в кошницата за пикник. Никога нито един порядъчен човек няма да тръгне в гората без тази книжка… Това е добре за дърветата, добре е за горите, то е добре за Земята, и това е добре за човешката душа. Ваш ред е! Действайте!” 8/

Неголямо по обем, оригиналното ръководство съдържа редица прояви на споделен опит по забиване на шипове в стволовете на дърветата, предназначени за сеч, за да блокират електрическите триони; защита на пещерите от туристи; борба с утъпкването на пасищата, разрушаване на бентовете, изкуствените тераси и мелиоративните канали; борба с незаконните добиви на пясък, глина и чакъл; борба със строителството на вили и развлекателни съоръжения във вододайни зони; повреждане или изцяло разрушаване на пътища и мостове; изваждането от строя на автомашини и изгаряне на техниката.

Специално внимание е отредено на унищожаването на ловни и риболовни принадлежности, противопоставяне срещу спортния лов и риболов и борба с бракониерството. В градската среда вниманието на природозащитниците е ангажирано от борба срещу изсичането на елхи за новогодишните празници, закрилата на зелените зони и ограничаване емисиите на фабричните комини. Паралелно се пропагандира идеята за чистотата на планетата и се извършва антипропаганда срещу вредни производствени практики.

Заключителната глава съдържа съвети за безопасността, особености на нощните операции, избягването на арестите и ползването на камуфлажно облекло, подбора на нужните инструменти, заобикалянето на служебната охрана и кучешките постове, бързо отстъпление при преследване, допустима самозащита, ликвидирането на уликите и съвети за поведение в случай на арест. Отделено е внимание на средствата за масова информация и възможното им използване за гласност срещу груби противоприродни нарушения. Формулирани са и някои изисквания към участниците в радикалните акции.

Последната книга на Аби “Хаудук е жив!”, издадена посмъртно през 1990 г., продължава сюжетната линия на „Бандата на гаечния ключ”. В нея авторът представя “кодекса на ековоина”, особен вид борец за защита на дивата природа: “Ековоинът не причинява вреда на ничие живо същество; разчита на себе си и на неголям кръг проверени приятели; героически е предан на своята работа; действа без надежда за слава, известност и морално възнаграждение; той не носи униформа, не го награждават с медали. Ековоинът се труди от любов към дивата природа, водите, мечките, чистите ручеи, свободата. Ековоинът е силен, строен, крепък, издръжлив, той не пие непрекъснато бира и не пуши непрекъснато цигари. Ековоинът не се сражава с хората, той се бори с излязлата извън контрол технология, тази всеядна същност, която поглъща хората, всички живи същества, а също минералите, камъните, почвата, самата земя.

Лозунгите на ековоина са:

- никакви компромиси при защитата на Майката Земя!

- дивата природа: обичайте я или я оставете в покой!

- ако дивата природа е поставена извън закона, само стоящите извън закона могат да спасят дивата природа;

- бъди екоцентричен, а не егоцентричен;

- Повече лосове! По-малко крави!

- Да живее Земята!” 9/

Според литературоведа  Бринкли, „В епохата на студената война нито един писател не е направил повече за защитата на природата на Американския запад срещу открития добив на полезни изкопаеми, енергичната горска сеч, строителството на електростанции, срещу нефтени компании, бетонни язовирни стени, взривни работи, както този сардонически Едуард Аби. Кактусите на Сагуаро бяха свещени за него…” 5/

Шестнадесет години след първото издание на „Бандата на гаечния ключ”, радикалният природозащитник Дейв Формън пише в своята „Изповед на ековойна” 10/:

„Стратегията на движението на „гаечния ключ” може да бъде, макар и нелегална, но безопасна, лека, забавна и, което е най-важното, ефективна възможност за спиране изсичането на дървесината, строителството на пътища, разхищението на пасищата, нефтено и газово проучване, планински добиви, строителството на речни прегради и далекопроводи, лов на животни, строителството на ски - курорти и други форми за разрушаване на дивата природа, а също и злокачественото разрастване на предградията.”

„Движението на «гаечния ключ» - това е  гордата американска традиция, щастливо съществуваща в сянка, във време, когато благопристойните американци се кланят на сияещия велик бог на Частната Собственост.”

„Ние участваме в радикалното действие не заради опозиция на властта, не защото сме нихилисти, а защото защитаваме нещо - красотата, мъдростта и изобилието на тази жива планета.” 10/

Въпреки намесата на силови структури, законодателството на САЩ се оказва неподготвено срещу първите прояви на екотаж. Опитите за юридическото ограничаване на явлението не са кой знае колко ефективни. Няколко години след първото издание на романа на Аби „Бандата на гаечния ключ”, канадският писател Фарли Моуът 11/ засяга темата за екотажа в книгата „Кланица в морето”, разказвайки за съпротивата срещу корпорации, които преследват тюлени по бреговете на Гренландия. Американският писател Джон Гришъм 12/ също отделя няколко страници на проявата  в романа „Планината Грей”. Някои негови герои използват екотажа като възможно средство при борбата им с каменовъглени корпорации, разоряващи и обезобразяващи Апалачите в края на миналия век.

През 2015 г. природозащитникът Владимир Борейко, ръководител на Киевския еколого - културен център, обяснява кратко етическите принципи на екотажа:

„Явявайки се, по същество, нарушение на едни или други законови и подзаконови актове, екотажът, не по-малко, има свои етически принципи, които го регулират и ограничават неговата употреба. Какво отличава акциите на екотажа от обичайните правонарушения?

Към етическите принципи по използване на екотажа се отнасят:

1. Екотажът не си поставя за цел получаването на печалба.

2. Акциите на екотажа не трябва да стават причина за гибелта или нараняването на което и да е живо същество.

3. Акциите на екотажа не трябва да прерастват в развлечение, хулиганство или самоцел.

4. Законът не бива да се нарушава по незначителни или преходни причини.

5. Целта на екотажа е охраната на природата заради чиято защита в някои случаи става морално оправдано нарушаването на несправедливия закон, повредата или унищожаването на частната собственост.

6. Акциите на екотаж се използват в особени, екстрени случаи, когато е  нужно да се защитят правата на природата, да се прекрати унищожаването на природен участък или на живи същества, а няма време за тяхната защита, или другите способи за защита са неефективни, или действията, погубващи природата, са незаконни.

7. Ако обществото не знае за фактите на унищожаване на природата, екотажът се явява единственият метод за привличане вниманието на обществеността.” 13/

———————

1/ Едуард Пол Аби  (1927-1989)  - известен американски писател (автор на 21 книги ), виден философ, идеолог и практик на радикалната природозащита. Ревностен защитник на дивата природа, той е считан за теоретик на екологическия саботаж (екотаж ), т.е. скритото увреждане на оборудване и техника, целящо да направи икономически неизгодно вредното им въздействие върху околната среда.

2/ Эдвард Эбби - Костер в горе, М., Журналь „Москва”, № 1, 1987 г. и Эдвард Эбби - Банда гаечного ключа, М., 2003

3/ ru.qwe.viki - Edward Abbey

4/ dodopress.ru - Макс Немцов - То, что нам нужно для жизни

5/ Эдвард Эбби - Банда гаечного ключа, М., 2003 - Дуглас Бринкли, професор по история в Университета в Ню Орлеан - Введение

6/aphorism.ru - Edward Paul Abbey

7/ RuLit - Биография и книги автора Эбби Эдвард

8/ Составители: Дейв Формэн и Билл Хейвуд  Экотаж. Руководство по радикальной природоохране,  ©Киевский эколого-культуpный центp, 2012                                           Дейв Формън (р. 1946) - съвременен американски природозащитник, идеолог на радикалното движение в защита на дивата природа „Земята преди всичко!”, организирано от него през 1983 г.

9/ Gramho.com - Эбби Эдвард

10/ Дэйв Формэн - Исповедь эковоина, New York, 1991

11/ Фарли Моуът (1921-2014) - известен канадски писател, автор на четиридесет книги, посветени на природозащитата и живота на ескимосите в северните територии на Канада. Автор на книгите „Не плачи, вълко!”, „Убийте кита!”, „Кланица в морето”, „Загадките на Канадска Арктика” и др.

12/ Джон Гришъм (р. 1955) - известен юрист и писател от САЩ, автор на съдебни трилъри, посветени на борбата с различни закононарушения. Природозащитни му романи „Версия Пеликан”, „Обжалването” и „Планината Грей” разкриват редица престъпления при безогледна експлоатация на природните ресурси.

13/ Владимир Борейко - Этические принципы примененения экотажа, Киевский эколого-культурный центр, Киев, 2015