Александър Балтин

превод: Татяна Любенова

Вярата окрилява…

Векторът на вярата придава наситеност на светоусещането, откривайки нови и нови тайници на душата и то, съединявайки тази вяра с чувството за Родината в поезията на Георги Ангелов, придава нови оттенъци на чувството, ярко внушавайки ги на читателските сърца и души:

Песъчинка съм
в реката на Родината,
а тя се влива
в Бога.

Не мога
да съм себе си
без нея.
(„Песъчинка”)

Г. Ангелов е от поколението поети, чието формиране се осъществява по време на социалистическия период в България, а зрелостта на поета се реализира в съвсем друго време, противоречащо на тези ценности, с които са израснали хората… от неговото поколение.

Достатъчно за трагичен прелом във световъзприемането; това, което Ангелов преодолява в същия този свят - е свидетелство за силата на неговия талант, неразривно свързан с космическо светло величие.

Въпреки това трагизмът на битието се проявява в силата на лирическото напрежение на строфите:

Определение за мъка?
Две състарили се лица
във епицентъра на пъкъла,
отнел добрите им деца.

Дълбочината на състраданието прорязва стихотворението: състрадание, свързано с разбирането за изначалната погрешност на битието, което трябва да се приеме, каквото и да е то…

Финалът на произведението е живописен и часовникът се превръща в зловещ знак за беда:

…Ужасът вали
във тази смазваща картина:
баща и майка, маса, стол
обърнат и един старинен
часовник, въздуха пробол…

Пророческото сърце на поета побира цялата болка…

…литературният свят е своеобразен и предоставя щедра храна за сатирични варианти на словесността, яростно отразени в стихотворението на поета, посветено на подобно битуване на земята:

Много водка. Гръмка ерудиция.
На талази - във очите - прах.
Пози на оракули. И рицари.
Пози бесновати. И за смях.

Тук-там мъдро блясват очилата.
Хохот се разнася. В транс мълви
някой за дискурса, друг - за Платон.
Гладят олиселите глави.
(„Писатели”)

Твърдо.

Зло?

Не - справедливо…

Разбира се, литературата създава ценности, претендиращи за вечност, но човешките животи, които са въплътени във повседневната литература, са достойни за нещо по-добро.

По-светло…

Светлото не изключва болката: за много неща - включително и за отказа от национална идентификация, оттук и:

Обща ментална матрица (простете чуждиците!)
подменя кръвта на душата ни с вносна мъгла,
хипнотизира потенциалните рицари…
Гледаме всичко през чужди за нас очила!
(„Глас непознат, долетял от далечна неделя…”)

В кратките верлибри на Ангелов се диша леко: те са пълни с поетически въздух:

***

Докато пишех стихове,
зората
дошла полека.

Подреждам листовете,
писалката прибирам

и излизам под небето

да се сверя
с написаното.

…в пулсиращите вени болката се уравновесява с хармонията на светлината - именно така създава своя поетически мит Георги Ангелов.