МОЛБА ЗАВИНАГИ
МОЛБА ЗАВИНАГИ
Прогледни вътре в мен, прогледни!
Сред потока от всякакви хора,
сред лавина отвред, новини,
наведи се и виж моя образ.
Няма вечно да бъда все сам,
аз ключа от душата си давам.
Прогледни в мен, а пък другото знам,
с бавен пламък и в теб ще изгрява.
Ако можеш ме зърна веднъж,
ако пробваш това да го сториш,
ще ми стигне куража на мъж,
за да счупя коравия орех.
Ако можеш, такава бъди,
за каквато отдавна те моля.
Обърни се и в мен прогледни,
а пък после е Божия воля.
21 юни 1991 г.
МЪЛЧАНИЕ
Прегракнах от мълчание, прегракнах.
Сам себе си на злобата раздадох.
Бе трудно с лупа да откриеш някой,
надскочил с дъх морето от досада.
Мълчанието мое днес е друго.
Вървя различен, ходя по митинги.
Разкрива се човекът - лош и хубав,
и го нападат всякакви настинки.
Сега се люшка крехък и двуличен,
с обелена душа, с протрити лакти.
Ту нещо го отблъсква, ту привлича,
попаднал във морето от дебати.
Стоя до него с тяло, мисъл, воля.
Гласът ми е прегракнал, не излиза.
Играчите на думи да разголя -
облечени в Исусовата риза.
