Емил Иванов

Потъва залезът - подпален кораб,
унило дим от гларуси се вие.
В пристанището на ноември гнием,
безпаметни пред зимната умора.

Унило дим от гларуси се вие,
за път вълните тъй са мъртви вече -
не ще достигнем брегове далечни.
В пристанището на ноември гнием,

за път вълните тъй са мъртви вече,
напразно всеки в здрача се заслушва.
Човекът е един моряк на суша,
не ще достигнем брегове далечни.

Напразно всеки в здрача се заслушва.
Виси - разкъсано платно - просторът,
потъва залезът - подпален кораб.
Човекът е един моряк на суша.