Ивайло Диманов

СОНЕТ ЗА АЙСБЕРГ И БРАУНИНГ

Твоето отсъствие присъства наоколо.
Сякаш ей-сега ще дойде краят на света.
Липсата на витамини причинява глаукома.
Липсата ти, Мина, причинява самота…

Аз съм айсберг на път към Екватора.
Докато стигна до теб, ще съм кубче от лед.
По-добре изстрел от браунинга на Яворов,
пред фунийка със семки, увити в тоя сонет.

Ще стопя свойта плът в ритуалната чаша.
Колко левги преплувах, за да стигна до теб?
Пий ме, това ще е мойто последно причастие.
Няма сила, която би могла любовта ни да спре!

И докоснал греха върху твоите вишневи устни,
със щастлива усмивка този свят ще напусна…

АСТРОГНОЗИЯ

Спомените са премръзнали кокичета,
пъхнати сред пожълтели некролози.
Никоя любов не свършва с безразличие.
Всъщност, любовта е диагноза…

Пролетта долита в точен ден от календара.
Празник светъл като Коледа, Великден.
Ако можеше и Любовта да ми подскаже дата,
нямаше да я издирвам със полиция…

Разминаваме се като бързи влакове,
композирани в различни коловози.
Ще се срещнем ли изобщо някога
на случайна гара с разцъфтели рози?

Някой ден ще вливат любовта венозно,
ала днес без теб не бих могъл да дишам.
Няма нужда да гадаеш с астрогнозия
смисъла на моите четиристишия…

Спомените са хербарий от кокичета.
Без любов животът е досадна проза.
Ти си моето измислено момиче…
Аз съм твоята фатална диагноза.

CHERCHE LA VIERGE

Когато болката хване ръжда и усетя
металния вкус на сълзите във гърлото,
когато демони в моя сън се заселят
и тръгнат на поход кошмарите гърбави,
когато суровата примка на самотията
се впие коварно в адамовата ми ябълка
и млади берачки на ябълки гладят с ютия
конопената ми риза току върху тялото,
тогава се питам - къде са ония девици
в платната на Майстора, поруменели от святост?
Къде е дискретния ябълков мъх на невинност,
по който въздишат дори боговете на вятъра…
Подритвам листата на своето циганско лято
и търся четирилистната детелина сред здрача.
Край мен сноват жени, положили плът на тезгяха,
а Майстора гледа смутен и душата му плаче.