АЗ НЕ СЪМ УМОРЕН
АЗ НЕ СЪМ УМОРЕН
Аз не съм уморен, аз не съм
вдигнал белия флаг над вълните.
Чувам даже сред дъжд и сред гръм
как ме вика морето сърдито.
Как е вперило сини очи
в моя кораб, заседнал на суша.
Нека ври, нека с ярост бучи -
аз съм свикнал така да го слушам.
Още малко, когато навън
оредеят звездите смълчани,
аз ще тръгна, изплакнал насън
осолените вчерашни рани.
ЖИВОТ
Под съзвездия вечни всеки ражда се сам,
от целувки сърдечни, от любовния плам…
Във живота пътува - носи знаме и кръст,
докогато светува. После - лека му пръст!
…Но съдба по-различна има всеки от нас -
ако някой е личност, друг живее без глас.
Във природата няма съвършенство, нали -
и от тази измама вас не ви ли боли?…
Всеки себе си смята за добър, за красив -
свойта мисъл - за свята, своя път - за трънлив!
Тъй започва борбата, а животът пред нас
във горещото лято влага обич и страст.
Но внезапно помръква остарелият ден -
всяка схватка завършва със един победен.
Аз все още съм силен, аз все още съм млад,
мога камък да стисна, да замахна с приклад…
Но не съм от желязо, аз съм също човек
и за мен всяка дума носи болка и лек.
