ЧОВЕКЪТ
ЧОВЕКЪТ
Човекът ли? Каква голяма тайна,
с кал сътворен, но и с любов безкрайна.
Нищожна твар, но също - твар велика,
тръстика, да, но мислеща тръстика!
Свободен дух, но роб на земни власти,
възвишен дух, но в плен на низки страсти;
със ум дарен, а жертва на измама.
Човекът ли? Каква огромна драма…
Човекът ли? Каква бездънна бездна,
светкавица, прорязла нощ беззвездна;
за ад роден, но и за рай достоен,
слуга на грях, но и Господен воин.
От Бог призван, от дявол съкрушаван,
обречен да е вечно изкушаван
с добро и зло - извечната дилема.
Човекът ли? Човекът е Вселена!
СЪМНЕНИЕ
Когато ни притисне с хищни клещи
тревогата, че наближава крахът,
и всеки ден у нас умира нещо;
когато пред невидима заплаха
надеждата ни става все по-плаха;
когато ни налегне болка тиха
и нокти в нас забие самотата,
потърсим ли спасение във стиха -
последната утеха на душата,
ще се простим ли с Истината свята?
Когато страст убие в нас човека
и скръцне с остри зъби недоволство,
и все по-често в кривите пътеки
чрез гордост или смачкано достойнство
подмамва ни лукаво дръзко воинство;
когато ни налегне съжаление
по младост, по живота ни изплъзващ се,
дали ще се научим на смирение,
или ще се осъдим на осъждане,
в което няма лъч и няма сбъдване?!…
