Димитър Арабаджиев

Из „Изгреви над Тунджа” (1981)
Литературен сборник

ЛОВ

И аз бях там, но - просто не участвах…
Защо се оправдавам, боже мой!
В лова не се предвиждаше копой,
ни гонка, нито хвърляне на ласо.

И аз бях там: поканен - съгласил се.
Опрели рамо в яките стебла,
ловците предусещаха стрелба,
а аз усещах, че не съм безсилен.

Бях там и можех да ги изпреваря:
да разваля лова до сутринта.
Не го направих и сега сънувам
ловци и птица. И в съня си чувам
обречената песен на глухаря,
останал непричастен към смъртта.

МЕЖДИНЕН ЧАС

И аз съм преповтарял по привичка
от древността познатия рефрен:
едно след друго си отива всичко,
отива си, отива си от мен…
И младостта, и вторите любови
заминаха в утъпкания път
с рефрена -
тази формула готова
за кротък бунт
срещу самата смърт.
С рефрена - тази хитричка нагласа
и щит, зад който да се приютиш,
когато стане
„безпощадно ясно”
ще можеш ли да се осъществиш.
Ей тука!
По средата на живота,
условно реномирана среда,
а в същност - между злото и доброто!…
Приемам за единствена беда,
че нямах време да ми стане криво,
когато във междинен час разбрах,
че не от мен
нещата си отиват,
а си отивам аз от тях…