ЧОВЕКЪТ ВЪТРЕШЕН

Кръстьо Станишев

ЧОВЕКЪТ ВЪТРЕШЕН

Човекът вътрешен във тебе бди -
невидим - и се взира, наблюдава,
за миг опасен да предупреди,
когато хлъзгав път те застрашава.

Човекът вътрешен е взрян преди
да се намеси. Именно тогава
ще чуеш глас - и той ще проследи
дали си онзи, който сам решава.

Когато вместо „Не” да изречеш,
прошепваш „Да”, не би могъл да спреш,
защото заслепен от външен блясък
нехайно крачиш над подвижен пясък.

Но слязъл сякаш над света обител,
кръжи във тебе Ангелът-пазител.


КОПНЕЖ

От съвършенството недей се изкушава,
отдалеченост плаха нека те крепи!
Отдръпвай се, щом то към теб се приближава
със блясък, който може да те заслепи!…
Но ти си вече неспасяемо повлечен,
не би могъл, и не желаеш, да се спреш.
За съвършенство да копнееш си обречен.
Копнежът е любов, а любовта - копнеж.


КЪСНА ЕЛЕГИЯ

Затворените страници на моите години
кой би разгърнал някога, за да надзърне в тях,
в подтекста, криещ смисъла как мрачното Преди ни
гнетеше с разкаяние, примесено със страх?

О, бъдни мой читателю, далечен и неясен,
дали случайна страница ще те предупреди,
че всеки ден последен е, и всеки миг - опасен,
че се повтаря цикълът на мрачното Преди?


ОПИТВАМ И СЕ МОЛЯ

Към село пътят ме влече, говори ми
незримата спокойна самота.
Напускам този вечен град на форуми
измамни и безсрамна суета.

Опитвам - и се моля - неизвестен
да бъда, от възхвала пощаден,
и кроткото лице на жител местен
да нося като маска всеки ден.

Към село пътят е благоволение…
Докрая извърви ли този път,
ще вижда ясно своето спасение -
успокоен и усмирен - духът.


НО В ДЕН ГОСПОДЕН

Заспиват вече стиховете…
И много дълго те ще спят.
Върху им струпва мрак сънят,

неопростени, неопети
погребва ги. И докога
сънят-покой ще продължава?

Това заспиване сега
събуждане не обещава.

Но в ден Господен, ден далечен,
небето ще изпрати знак

да види стиховете как
възкръсват за живота вечен.