Кольо Ст. Колев

НА НОЖ!

Познатото усещане - в окопа.
И враг повярвал в своята победа.
Остава му обаче да прескочи
най-важната, последна педя.

Която педя бива я в това
да се свива във юмрук, където
мрак е и единствената светлина
е проблясъкът, дошъл от острието.

Щом питащи отново ни държат
отзад на прицел погледите коси
на жените ни, децата, паметта -
един е отговорът на въпроса им.

ПРЪСТ В ПРЪСТТА

Пръстта не ще да се надигне с воя
на тези
закопани преди нас.
Мъртви са!
Дори да има там герои,
над нас едничката им власт
е паметта!
В паметта е всъщност
възкресението!
Позволим ли да изгубим паметта -
изгубено е всяко поколение,
а земята ни е
пръст
в пръстта.

***

Не падайте! Не ви отива прах! -
макар земята да притегля.
Макар че в нея страх - не страх,
и тъй, и иначе ще легнем.

Така се случи, че денят
ви прати в мълчалива ера.
Но ако днес поетите мълчат,
то утре няма да го има вчера.

Не падайте!
Не ви отива прах!