ОТКРОВЕНИЕ ЗА ВРЕМЕТО И ИСТОРИЯТА

Татяна Любенова

В зала “Плевен”, през април 2008 г., Владимир Карамишев представи мемоарната си книга “Коледно откровение”. Проявата бе организирана със съдействието на Дружеството на плевенските писатели. Гостуваха издателите на книгата от Бургас – главният редактор Огнян Марков и поетът Манол Манолов, който представи книгата. Премиерата уважиха много приятели и близки хора на автора.

Тази книга е написана в края на века, в края на хилядолетието, а по-точно – в навечерието на новото. Може би тя е трябвало да се появи много по-рано, но ако вярваме, че няма нищо случайно и че за всяко нещо си има време – тази книга е дошла тъкмо навреме. Тя не разказва за живота на ВИП-хора (но в някаква степен ни ги показва и то – от необичайна гледна точка). Тя е написана и е разказ за живота на един от РЕДОВИТЕ. Такъв е нейният автор – Владимир Карамишев. Подобен на всички нас, без претенции за изключителност, но с много голямо чувство за собствената си значимост като човек. Затова може да каже: “Лично аз винаги държах да се изявявам като човек. Дори и в най-неизгодните за мен ситуации. Предпочитах да губя, отколкото да продам своята съвест. Запазих я възможно най-чиста…”
Владимир Карамишев е написал книга за своя живот, за живота на своето семейство, за всичко, което минава през битието им. Когато вземеш в ръце томчето “Коледно откровение”, наглед доста обемисто, и особено когато разбереш, че това е мемоарна книга, първата ти реакция е да я подминеш. В това толкова забързано безвремие просто не ти се ще да задълбаваш в нечий чужд живот. Достатъчен си ти е твоят, с всичките му проблеми. Но ако любопитството ти се окаже по-силно и започнеш да четеш, изведнъж разбираш, че не ти се ще да се откъснеш от книгата. С какво те привлича?
Мисля, че отдавна бе време да се появи такава книга. Книга, която не просто ни потопява в битието на един човек, един частен случай, а ни увлича в историята, в социалната канава на Времето, определила не само живота на автора – Владимир Карамишев, а и самия наш живот – твоят, на родителите ти, на семейството и рода ти… Ето така “частният случай” се оказва вече не толкова частен. Целият живот на автора, описан в тази книга, ни потопява в историческите събития и обществени порядки, за които някои от нас само са чели и слушали. Други пък са ги преживели. Гледната точка на тези две категории, разбира се, е различна. Различно ще възприемат те и книгата, и онова, което ще прочетат в нея за исторически личности и събития, определени от исторически грешки. Всичко платено, обаче, с човешки животи и съдби. През очите на “редовия” човек Владимир Карамишев ще ни покаже времената на социалистическото общество в Русия, защото детството и младостта му минават в родната руска земя. После ще ни направи свидетели и на времената в родната българска земя. Този руско-български и българо-руски човек, загубил баща си по време на сталинизма, ще ни каже ясно, точно и без заобикалки своите принципи и виждания за времената, в които е живял и реализирал своята човешка съдба. Ще видим през очите му и Войната, и Мирът, и Разрушението, и Строежът. Хората, за които ни разказва Владимир Карамишев, за някои от нас са познати. Но той отново ни потопява не само в частното, а и в общото. Тези проекции на личното върху платното на голямото Време ни правят съпричастни към разказаното, към случилото се. Тези проекции ни карат да четем, да четем и вече да не си спомняме с какви резерви сме пристъпили към мемоарната книга “Коледно откровение”. Вярно е, че гледната точка и оценката за Времето и Историята са лични, но… те са автентичен документ за Времето и Историята. Възможно най-автентичният! Възможно най-верният. Тук историята е “манипулирана” не от победителите, а от битието на обикновения човек. Подобен е бил животът на стотици други човеци. И онова, което им се е случило и е определило техния живот и съдба, е истинското свидетелство за времето.
Не е мое откритие, че победителите манипулират историята. Те обикновено премълчават неудобното за тях. Мисля, че истината за историята е в такива книги. “Коледно откровение” се оказа интересна книга, завладяваща, увличаща, провокираща към размисъл. Книга, която не те оставя равнодушен, която ти отваря очите за много неща, без да ти промива мозъка, която те кара да се вгледаш в своя собствен живот и внезапно да намериш отговор на много неотговорени въпроси от вчера. Това е направил Владимир Карамишев в своята книга. Един увлекателен разказвач, който не е ВИП-персона, но е ВИП-човек и личност. Каквито бихме искали да сме и ние.