Томас Мур

превод: Росица Станева

ЛЕТИ, ЛЕТИ БЕЗСТРАШЕН БРИГ

Лети, лети, безстрашен бриг,
капризния вятър следи!
Дори да няма материк
по-светло ще е отпреди.

Шепне вълната придошла:
- Макар че съм и смърт, и мрак -
но не толкоз хладна и зла
като усмивката на враг…

Плавай, плавай, безстрашен бриг,
благослови и штил, и шквал,
знай, ураганът е покой,
ако си краха ти узнал.

Когато дойде онзи миг,
когато дойде онзи ден,
хвърли ти котвата си, бриг,
на бряг, от зло неосквернен!

НЕ ПРОШЕПВАЙ МУ ИМЕТО

Не прошепвай му името, нека спи сред покой,
там, където без почести в хладен гроб легна той.
Нека в мрака се леят сълзите безмълвни
като бледа роса над печалните хълмове.

Тази нощна роса, в тишината изплакана,
ще загръща в трева гроба му всякога.
И сълзата, когато е тайно отронена,
ще опази зелената сянка на спомена.