Александър Сталин

превод: Георги Ангелов

Василий Сталин. (Джугашвили, именно тази фамилия е написана на надгробния паметник, макар че в свидетелството за раждане е записано: Василий Сталин).

Василий Сталин: син на Йосиф Висарионович Сталин, най-младият генерал в цялата история на Родината ни, военен летец, последна длъжност: командващ военновъздушните сили на Московски военен окръг.

След смъртта на Сталин, дошлата на власт хрушчовска клика, както и всички следващи, успяват да създадат в съзнанието на народа образа на Василий Сталин като пълен пияница, абсолютно аморален тип, на който било позволено, по разбираеми причини, всичко!

Интересът ми към личността на Василий Сталин, колкото и това да изглежда странно на моите опоненти, отначало по никакъв начин не беше свързан с политиката. Интересът ми се появи чисто професионално. Веднъж, четейки поредния опус, окалващ Василий Сталин (простете, забравих името на автора), се замислих над фразата, смисълът на която се свеждаше до това, че той е бил пълно бездарие, включително и като летец, и ако не бил неговият баща, никога нямало да бъде допуснат до самолет. Като бивш военен летец, занимавал се известно време и с инструкторска работа, т.е. обучавал да летят други, с пълна увереност и достатъчни, повярвайте ми, знания по въпроса, мога да кажа: Никой, за каквито и да е пари, или по заповед, не може да се научи да лети, ако това не му е дадено. Пример: заедно с мен в Тамбовското висше военно училище за летци постъпи младеж (името му ще спестя, по понятна причина), чийто баща беше тогава главен редактор на вестник “Красная Звезда”.

Който не знае каква величина беше главният редактор на този вестник, нека да пита хората от по-възрастното поколение, за да не губя времето ви за разяснения. Така на Слава не беше дадено да лети. Дълго го мъчиха. Той практически премина три летателни програми. Е, не видя земята и това е! Не видя, според разбирането на летците на това словосъчетание. Нито един инструктор не би дал разрешение за самостоятелен полет, ако не е абсолютно уверен в благополучното му завършване. И никой няма право да му заповядва да го направи. Пристигна бащата на Слава, обясниха му ситуацията. Разбра всичко. Кой нормален родител би искал смъртта на детето си? А и самоубийците съвсем не са така много. Но и самият Слава разбираше, че от него няма да излезе летец. А и нямаше особено желание, дори, мисля, никакво, да продължи обучението си. Работата на летеца съвсем не е само книжно-телевизионна романтика! Това е тежък и не безопасен труд. За времето на моето четиригодишно обучение в Тамбовското училище за летци, независимо от много внимателния подбор при постъпването, 12 души бяха отчислени по професионална непригодност, иначе казано: поради неспособност да летят.

Защо споменавам всичко това? Защото ако Василий Сталин беше бездарен летец, убедилите се в това не биха го допуснали и на пушечен изстрел до самолет! И при неговите възможности щеше да си намери по-лесно и по-безопасно занимание. За да станеш истински летец, впрочем, не само летец, е необходимо да бъдеш поне мъничко фанатик. Само такива остават в авиацията. Представете си, как трябва да се обича небето, така че и след катастрофа, а тях ги е имало, има и ще ги има, за съжаление, докато съществува авиацията, след като си погребал другаря си, пак да седнеш зад кормилото. След като прочетох маса достъпна литература, за моя радост се убедих, че съм бил прав! Всички, които са учили, служили, летели с Василий Сталин, в един глас твърдят, че е бил роден летец! За любовта му към небето съчинявали легенди и, забележете, никой от познавалите го отблизо нито веднъж не се е усъмнил дали заслужава генералското си звание. Естествено, това предизвиква недоверието на сегашното поколение. Е, да! Разбира се, нали Сталин му е бил баща! Но как възпитавал Сталин сина си е разговор на отделна тема. Ще кажа само, че нито отстъпки, нито, още повече, протекции Василий никога не видял от баща си.
Три пъти героят на Съветския Съюз Иван Кожедуб писал, че Василий бил готов да лети с часове и го правел във висша степен професионално!

След тази фраза се замислих за широко тиражираното постоянно пиянство на Василий Сталин. Виждате ли, всички тези измислици за полети в нетрезво състояние не са нищо повече от обикновени лъжи. Нито един летец, ако не е полудял, не би започнал да пие преди полет. И работата тук дори не е в това, че преди всеки полет се извършва задължителен медицински преглед. Допускам, че Василий Сталин е можел да мине и без него, допускам, макар че много се съмнявам. Случи ли се нещо със здравето му, а не дай Боже с трагичен край, представяте ли си какво очаквало лекаря, допуснал го до полет? Е, добре, да допуснем дори това. Но за истинския летец всеки полет, независимо колко полета дотогава е извършил, е единствен и неповторим! Няма два еднакви! Всеки един е празник! Това е, така да се каже, като любима жена… Ще отидете ли при нея пиян? А че Василий Сталин е обичал небето повече от живота си, се убедих на сто процента. Още повече, известно е на всички, че алкохолът намалява бързината на реакциите, остротата на зрението, както и много функции на организма, така необходими при полет. А самоубийците, ще повторя, съвсем не са толкова много.

Спомените на служилите с Василий Сталин също напълно опровергават твърденията на днешните «историци» за неговата некомпетентност, нетърпимост, злопаметност, безразсъдство, глупост. На практика нито един факт, нито едно твърдение не отговаря на действителността. Все пак съм склонен да вярвам на тези, които са познавали непосредствено Василий Сталин, още повече че те са писали и разказвали истината за него, разбирайки, че това няма да им донесе нищо, освен неприятности, след смъртта на Йосиф Висарионович. За разлика от днешните «историци», които за пари, ако трябва, ще докажат убедително, че Елцин, а не Матросов е легнал върху дзота. Макар че случаят с Матросов вече неведнъж е подлаган на съмнение. Но да се върнем на темата.

След всичко казано до тук, ми се струва, че е напълно естествено да се зададе въпросът: Защо и на кого е било необходимо да се окаля всичко, отнасящо се до сина на Сталин? Той не претендирал нито за власт, нито за каквото и да е, а и едва ли се е възприемал сериозно като наследник на баща си или просто като политическа фигура. В това няма съмнение – нито един от предателите на Сталин, дошли на власт след смъртта му, никъде не е написал и ред в тази връзка.

Така че все пак: на кого и защо?

На погребението на Сталин Василий гръмогласно хвърлил в лицата на стоящите край гроба Хрушчов и Маленков обвинение в УБИЙСТВОТО, подчертавам: УБИЙСТВОТО на баща си. В «Писма до приятеля» дъщерята на Сталин пише, че виждайки баща им мъртъв, Василий веднага изказал своето предположение, слухът за което се разпространил из Москва: баща му е отровен. Несъмнено, Василий, бидейки съвсем не последният човек, е разполагал с факти за подобно обвинение. В спомените си той пише, че в навечерието на смъртта на Сталин той бил при него и нищо не предвещавало трагедията.

Не приемам тези думи на Василий Сталин за безспорно доказателство, че Йосиф Висарионович е бил убит. Но съпоставяйки множеството други спомени, мемоари, изказвания на съвременници на събитията, съвсем не изключвам и такава възможност. А и по-нататъшният ход на събитията само потвърждава това мнение. Василий разбирал, че, отправяйки публично такова обвинение, поставя под заплаха не само кариерата, но и живота си. После събитията се развили стремително. Скоро Василий Сталин бил уволнен от армията и на 28 април 1953 г. арестуван. Официалната версия на ареста звучала така: по време на бурен гуляй с англичани, Василий Сталин уж им издал много кремълски тайни. Обвинили го в клеветнически твърдения, които уж имали за цел дискредитирането на ръководителите на партията. Но мисля, че истинската причина била друга: по време на този гуляй Василий пак заявил, че знае кой е отровил баща му. Надявали се да обвинят Василий в разхищения, злоупотреби. Но, въпреки огромното желание, тази версия умряла още в зародиш. При обиска в дома му, за своя огромна изненада, завзелите властта изменници не открили нито пари, нито ценности, нито спестовни книжки, нито сметки в чужди банки. Нищо! От дрехите била налице само военната униформа, полагаща се на всеки офицер. Но, отчитайки чий син е бил Василий и кой го е възпитавал, този факт не ни изненадва изобщо. За човекоподобните обаче, дошли тогава на власт, а сега те са, уви, мнозинство, това било като откриването на Америка! Но все пак, някак обвинението било измайсторено.

Из обвинителния акт срещу Василий Сталин: По член 58-10 на Наказателния кодекс се обвинява в антисъветска пропаганда, по член 193-17 от Наказателния кодекс – в небрежност в изпълнението на служебните си задължения, злоупотреба със служебното положение. Бил осъден на 8 години затвор. След ходатайство от страна на Министерството на отбраната обвинението в антисъветска пропаганда било снето. И какво останало? За какво били тези 8 години?

Но даже ако предположим, че това е истина, кога и кого са съдили за подобни “престъпления”? Най-много наказание по партийна линия или понижаване в длъжност. Но чак пък затвор? Именно затвор! И колкото се може по-бързо! Изводите си направете сами.

Няколко думи за небрежното отношение при изпълнение на служебните задължения. По време на корейската война именно на Василий Сталин било възложено да осигури поддръжката на Северна Корея по въздух. Под неговото ръководство била подготвена бомбардировъчна дивизия и изтребителен полк, които за времето на конфликта унищожили 212 самолета на противника!

След произнасянето на присъдата, Василий Сталин бил изпратен в Лефортовския затвор, началникът на който получил указания да му създаде непоносими условия. Пак въпрос: защо? Забранили му даже нар. Василий тогава вече силно боледувал и началникът на затвора, запознал се със здравословното му състояние, на свой страх и риск, все пак разпоредил да му се даде дървен нар и одеяло. Настанили го в затвора по указание на Кремъл под името Василий Петрович Василиев. Отново въпрос: Що за тайни на мадридския, извинете, кремълския двор? Съкилийниците и охраната описват поведението му в затвора като спокойно и достойно. Известен е само един случай, когато жестоко набил затворник, защото онзи нелицеприятно се изказал за баща му. За мен това е естествена реакция на всеки нормален син.

След изтичането на присъдата Василий Сталин бил изпратен в Казан, където и умрял. Официалната версия е от пиянство, което е възможно да отговаря на действителността, защото по онова време той наистина пиел много, което също е напълно обяснимо, поне в крайна сметка, за мен. Погребан бил Василий Сталин под фамилията Джугашвили.

На 10.08.2008 г., преди деня на Авиацията, по телевизионния канал “Звезда” беше показан филм за кремълския лейтенант Василий Сталин и слушайки спомените на още живите му колеги, приятели и познати, за пореден път се убедих колко лъжи са изговорени от днешните писачи!

Не бих искал читателят да остава с мнението, че представям Василий Сталин като ангел. Той обичал да пие, обичал и жените. Но трагедията му била, че бил син на Йосиф Висарионович Сталин, един от най-великите хора в световната история. Нищожествата никога не прощават на гениите. И на техните наследници.

Някои факти от биографията на Василий, като информация за размисъл.

Василий Сталин, син на Йосиф Сталин и Надежда Алилуева, се родил на 21 март 1921 година.

На двадесет години заминал на фронта с чин лейтенант. През войната извършил 27 бойни полета; свалил 1 самолет и бил награден с три ордена “Червено Знаме”, ордени “Суворов II степен” и “Александър Невски”.

През 1942 година му било дадено звание полковник, през 1946 – генерал-майор, а през 1947 – генерал-лейтенант.

Завършил войната като командир на изтребителна авиационна дивизия.
През 1947 г. Василий Сталин бил назначен за командващ ВВС на Московски военен окръг.

От тази длъжност го снел самият Сталин след като на 1 май 1952 г., по разпореждане на Василий, над Червения площад прелетели самолети и няколко от тях се разбили.

За по-нататъшната съдба на Василий ще добавя само, че разправата със сина на Сталин изключително е дело на Хрушчов. За това говори и фактът, че след убийството на Берия били пуснати от затворите и лагерите всички «негови» жертви. Но Василий продължил да лежи в затвора. Защо? От какво се страхували Никита Сергеевич и неговата свита?

И още нещо за смъртта на Василий:

Мнение на Надежда Василиевна, негова дъщеря: «Смъртта на моя баща и досега е загадка за мен. Заключение за неговата смърт нямаше».

Мнение на полковника в оставка и ветеран от две войни И. П. Травников:

«Василий го премахнаха по зла умисъл на Хрушчов. Василий знаеше много за него и обкръжението му, за техните недостатъци».

Мнение на известния съветолог А. Авторханов: «Сестра му мисли, че той умрял от алкохолизъм, но, уви, има на света и друга, още по-безмилостна болест – политиката. Той умря от нея».

И до ден днешен членовете на семейството на Василий Йосифович Сталин са убедени, че му е «помогнала» да умре неговата последна, «казанска» жена, успяла незаконно да регистрира с него брак, агент на хрушчовското КГБ, медицинската сестра Маша, Мария Нузберг.

Починал Кремълският лейтенант, генерал- лейтенантът от авиацията, на 19 март 1962 година в Казан, и по разпореждане на Хрушчов бил погребан без воински почести.