Росица Станева

ЧОВЕКЪТ ОТ ЪГЪЛА

На ъгъла той пее всяка вечер -
накъсан плач в мъглата парцалива.
Лице със долини от бръчки. Той - човекът,
отгде ли идва, накъде отива?
До гуша е нагазил във неволята…
Ах, няма брод за толкова печал!
Жена му била безнадеждно болна,
та селската си къщица продал.
Стоял във болницата дълго с нея
и милвал побелелите коси,
държал ръцете й - две сухи вейчици
и в страшен ден си казали ,,Прости!”.
С една бохча и две сиротни щерки
спасение потърсил във града -
пресрещнал ги той с присмех, лицемерие,
тук погнало ги злото на света.
Днес пей за хляб… Кой левче му подава,
в кашонче от картон - дребни пари.
Селякът всички щедро благославя
със сълзи във очите си добри.
И тръгва към мизерната си дупка,
където ще се свре самин -
едната дъщеря е проститутка,
а другата пък смърка кокаин.
Дъждът монети дотъркулва водни
от капки във кашончето със смях.
И хили се като доволен сводник.
Монети… Но какво да купиш с тях?

ПРИЯТЕЛ

Дъждът единствен не ме изоставя -
приятел ми е верен и добър -
измислил си е даже за забава
да блъска върху моя стар чадър.
През локвите със мене крачи
и милва ме през профила ми слаб,
с дървета и със храсти се закача
и тананика: ,,Капа, капа - кап!”.
А нощем в керемидите почуква,
като пияница среднощен пей,
с игривите потоци на улука
подвиква: ,,Тири - тири - тирилей!”.
Дъждът? Прозрачен, есенен безделник,
мияч на улиците без пари,
неканен гост на тъжните недели
и рицарят на дрипави мъгли.
Надявам се Великият създател
за всички пакости да му прости.
Дъждът е моят най-верен приятел,
зад капки крие моите сълзи.

ДЪЖД ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Хлипа, плаче сезонът,
приютил птичи грак.
Падат капки дъждовни
и превръщат се в сняг.

Сякаш тъжна прокоба
ми отне твоя праг…
Сбогом, моя любов, ти
дъжд си, станал на сняг.

Вълни препълват реките
с хлъзгав и гърбав бряг.
Пълни са с дъжд очите,
а сърцето - със сняг.

Дъжд в декември. Последният…
Зимата дава знак -
обичта непотребна е,
дъжд, превърнал се в сняг.

Огън няма отново
да припламне в нас пак -
времето е сурово -
дъжд, сменил се със сняг.

По пътеки съдбовни
зрее предзимен мрак -
сълзи от дъжд се ронят,
чака ни дълъг сняг.