Артуро Ернандес Гонзалес

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Забравихме да кажем, че след щастливия край бабата продължила да тъне в самота. Лишена от всякаква компания, дори от стражар, бедната жена живеела без нищо. Негативната хитрост на хората я беше превърнала в пленница в някоя далечна гора.

Принцесите са тези, които се затварят в замъци. Старите жени, скрити под ръждясали покриви, не могат да очакват да бъдат спасени. Старостта е неумолимо заклинание, което не прекъсва приказката. Техните нужди, веднъж леко смекчени от Червената шапчица, след това възкръсват без извинение.

Вдигайки трепереща лъжица към устата си, универсалната старица си спомня, че всичко е точно същото като преди вълка.

ДЖАКОМЕТИ

Няма смисъл да знаеш каква музика, наследена до мозъка на костите, определя призванието на сянката.

На фона на светлината изпъкналата забележителност на устните е неразрешено обещание, както и трудната линия на челюстта.

Тя съответства на свръхестественото дърводелство, за да се провери невидимият график на вените и знаците, изкопани от дните, за обвързаната съдба на телата.

Човекът, който върви с трудното отнемане на духа си, разкрива обидна болка за всичко, което е дадено назаем, без никога да бъде възстановено.