Руски дворни песни

Автори неизвестни

превод: Росица Станева

ВАЛЕНТИНА

По прашния път окован мъж вървеше,
със пранги се влачеше и с железа.
Ръцете си голи той вдигна на плещите -
на своя конвой продума едва:

„За малко поспри - дъх да взема, за бога,
да ти разкажа за мойта съдба -
защо съм осъден до гроб на каторга,
защо съм с вериги сега окован.

Израснах на село край бедна старица,
с цигулката свирех - за сол и за хляб,
какъв съм не знаех, нямах си близки,
и кой ме е викнал на белия свят .

Напуснах селото - простих се със всички,
потърсих спасение в големия град.
Там гладен аз бродих - самотен, излишен,
а после лакей станах на граф богат.

А графът бе с щерка една - Валентина,
любимка на гостите, все господа.
С китара тя свиреше, пееше мило,
омайвайки всички със красота.

Луната сребрееше, нощ синя беше,
фонтанът чу стъпки и зашептя -
сама Валентина из парка вървеше
и мойта цигулка за нея запя…

Побърза тогава към звуците лунни,
намери ги тя зад вълшебен храст,
прегърна лакея и го целуна,
„О, мили - прошепна - обичам те аз!”.

На утрото лакеят в затвора осъмна,
изпратен там с гняв от богатия граф -
защото в градината тъмна, безсънна,
целунал бе графската дъщеря.” .

Защо, вий - съдии, свирача погубихте,
че граф не бил той, а графски лакей?
Съдии, Бог дал е на всеки да люби -
и бедните носят в гърдите сърце!

НА КОРАБА СТОЯХА ТЕ, ДО БОРДА

До борд на кораб слънцето ги зърна -
моряк пред нея със протегната ръка,
в коприна - тя, а той - с бушлат протъркан,
пък взорът му - с надежда и молба.

Ревеше, стенеше морето - Черното,
към грозните скали летеше вал след вал,
то сякаш чакаше жертва обречена
от кораба - гиганта от метал.

Той я помоли: „Погледнете, лейди,
как над вълните пори албатрос!
Станете моя и ще имаме победи,
макар че знатна сте, а аз съм прост матрос!”.

На думите за обич не отвърнала,
с презрение отправи лейди взор,
в гърдите му зъл албатрос запърха
и прати я в кипящия простор.

На утрото, в една крайбрежна кръчма,
пиян от ром матрос, превит на две,
моряци весели чуха сред глъчката
как някого от бездната зове…