ВАСИЛ ИВАНОВ – „CHERCHEZ LA FEMME”
CHERCHEZ LA FEMME
електронна книга
МОДЕРЕН ДЖУРАСИК ПАРК
Внезапен земетръс. Парче голямо
отчупи се от древен сталактит.
Удари змея в лявото му рамо,
заспал от векове, на топка свит.
Събуден от коварната атака,
протегна се и мощно изрева.
Стомахът му играеше сиртаки
и той от пещерата изпълзя.
Видя насреща, зяпнал с изненада,
да го фиксира рицар младолик,
дошъл да го претрепе. За награда,
да се прочуе с подвига велик.
- Хей, рицарю, къде ми е момата?
Девойката, която ще изям…
Решил си да ми вземеш днес главата,
но лесно, знаеш, няма да се дам.
- Момиче съм, а ти се дръж прилично!
От дънките ми ти си заблуден.
Те, времената, вече са различни.
Недей се дърпа, сядай тук до мен!
Държа в ръка вълшебно огледало.
Айфон. Да видим… има интернет.
Света ще ти покажа. За начало,
че змеят вече не е людоед.
Кафето в термоса изпуска пара.
Опитай го! Ще ти хареса, знай!
А с него си върви една цигара.
Я, огънче от ноздрата подай!
ПРИЗРАКЪТ
Прекрасна вечер. Замъкът д`Анжу.
Графинята отпива от виното.
-Арлет, ти най-прекрасното бижу…-
барон Дюпон я гали по бедрото.
По тръпнещата млада, свежа плът
Луната разпилява си среброто.
Но, ужас! В миг разнася се гласът
на графа, строполил се от леглото.
Старчокът идва, този киселяк,
събуден от подаграта проклета.
Дюпон, по навик, удря го на бяг.
Изчезва зад разветите пердета.
И гол, по титла… По улука стар…
А би му завидял гибон ядосан.
Със скорост, сякаш бяга от пожар,
на покрива завчас се изтипоса.
Попада в гълъбарника. Късмет!
На курешките гадни се поваля.
С немного елегантен пирует
в пера изпадали се отъркаля.
Изчаква, да затихне всеки шум,
като след линч овалян в перушина.
И графа дърт проклина той наум.
В сублимния момент страстта му срина.
На покрива прекарва близо час
и тихо спуска се, да няма грешки.
Поема дъх, а после с мръсна газ
се скрива в храсталака на прибежки.
След ден в креслото пие скъп коняк.
На плазмата си гледа новините.
С перфектен вкус е този ,,Арманяк”!
Мистерии показват неразкрити.
В д`Анжу тревога. Призрак е заснет
от камера. Тук кадърът застива.
В пера и пух е някакъв субект.
Баронът нервно чашата разлива.
Мадам Моник го кани ,, на кафе”.
Дано каръкът вече да престане!
Не гледа гълъби виконт Жофе,
а глутница свирепи добермани.
CHERCHEZ LA FEMME
/A la guerre comme a la guerre/
Преди дуела
Перуки, бенки… О, каква епоха!
Дуел в Булонски лес… и тишина.
Би казал някой днес, че са пройдохи.
За чест да паднеш! Не! Не е вина!
Прохладно утро, буйни конски гриви,
каретата откарва граф дьо Гиз.
Промъква се през уличките криви.
Съвсем не е за някакъв каприз.
Очаква го дуелът неизбежен,
че беше се затръшкала Мадам.
Та той е мускетар, не мъж изнежен!
А поводът - потрошен порцелан.
Виновникът сега ще го получи.
Ще го застигне сляпата съдба.
С пищова ще го тръшне като куче
и падне там до третата върба.
- Приятелю, - въздъхна тежко графът.
/До него седнал бе маркиз Пере/ -
Ако случайно стане с мене гафът
и днес умра, грижете се добре
за моята Мари! Та тя ще страда.
О, клетва дайте ми сега и тук,
за мен ще е утеха и награда,
че няма да я има никой друг!
Маркизът кимна:
- То се подразбира,
но тази черна мисъл ме гнети!
Едва ли днес Фортуна ще сервира,
при нея да не се завърнеш ти!
След дуела
Маркиз Пере пристъпи през вратата
и беше пребледнял, изцапан с кръв.
Мари извика, падна на софата…
Към нея той се метна като лъв.
То планът му сработил бе перфектно.
Война се води даже в любовта.
С дьо Гиз маркизът справи се ефектно.
С жена такава пламва лудостта.
Постъпил секундантът бе коварно.
Пищовът беше само със барут.
А в случая си мислим, че навярно,
засрамил би се и самият Брут!
ГРАФЪТ
В безлунна нощ, облегнат на комин,
мъжът стоеше в черните си дрехи.
Изцапани със сажди. Габардин.
За него бяха истински доспехи.
Бе Харолд. Граф на Есекс. Синя кръв.
Току преминал вече трийсетака.
Един типичен млад английски лъв,
застинал като сфинкс високо в мрака.
Защо такъв изискан джентълмен,
третиращ всички хора като мравки,
стърчи на странно място угнетен,
в часа на прилепи и кукумявки?
Със странно хоби - коминочистач,
инкогнито, разбира се, маскиран.
Не на коне, на покриви ездач,
но напоследък здраво депресиран.
Дърва, брикети… Никакъв респект!
Емисиите вредни въглеродни.
Светът се бори с парников ефект.
Въздишат вече климатици модни.
Биг Бен отчита точно полунощ.
Небето облачно се прояснява.
Луната се показва като грош,
на вещица лицето осветява.
Прострелва го замислено с очи.
Подпийнала е тя след Вси Светии.
Размахва властно пръчката: ,,Мълчи!
Сега ще сторя доста простотии!”
Избухнаха емоции! Заря!
Искра припламна в тъмните зеници.
Горкият коминочистач умря.
Роди се майсторът на климатици.
ПЕПЕЛЯШКА. КАТАСТОФАТА.
Препускаме с каляската за бала.
Навярно Принцът вече хвърля боб.
Той щура се в препълнената зала,
на кифлите досадни казва ,,стоп!”.
За мен не знае нищо той конкретно.
Единствено явих му се на сън.
Видение там бях великолепно
и зяпаше ме същи горски пън.
Каляската подскача като дива
по булевард с поредния ремонт
и моля се, поне да стигна жива.
Пътуване ли?! Сякаш съм на фронт!
Огромна дупка. Тръсва много здраво.
Направо се повалям по очи.
Ресор се чупи, килваме се вляво,
карданът ни безпомощно стърчи.
Конете цвилят като полудели.
До ,,пътна помощ” пращам есемес.
Косата ми - раздърпани къдели.
Дано колата се домъкне днес.
Пристига много бързо, за минути.
Май чакал е зад близкия завой
и с джинси, над кубинките обути,
с карираната риза слиза Той.
Изплашените кончета разпряга.
Завежда ги до парка, да пасат,
а после към лицето ми посяга
и с кърпичка изтрива ми носа.
Въжето, възел, стърже макарата.
Разбрицана каляската дрънчи.
Поема по платформата горката,
а нещо под лъжичката горчи.
В гаража сме. Навива той ръкави.
Личи татуировка на тюлен.
Ръцете му, мъжествени и здрави,
веднага разтреперват всичко в мен.
Ресор, кардан… работи мълчаливо.
Подмяна на спирачния маркуч.
Намига ми. Усмихвам се щастливо.
Държа му контра с гаечния ключ.
А Принцът ли?! Съвсем не се класира.
Защо ми е? Постигнах си хеттрик.
С механика наливаме се с бира
на екс от стъкления ми чепик.
ПРИНЦА. БАЛЪТ.
Огромна зала, свещи, полилеи…
Цигулки и виоли, двойки, валс…
Надежда не една девойка лее,
а майките им хващат се на бас -
коя ли може Принца да омае,
да бъде фаворитка този ден.
Какъв ли е вкусът му, дявол знае!
И с хищно любопитство е следен.
Но погледът му в залата блуждае.
Далече мислите му са от тук.
За всички тъпи фръцли той нехае.
Да знаеха, ударил би ги чук.
Едно видение, почти ефирно,
наскоро посети го в ярък сън.
Сърцето му подскачаше немирно,
щом нова дама идваше отвън.
Представиха момичета стотици,
от пудрите им кихна неведнъж,
закръглени и тънки като спици,
високи, ниски… Принце, я се дръж!
Танцува той с десетки кикимори,
изпиващи го с влюбени очи.
Ми, задължения, какво да стори?!
Настъпват го, стоически мълчи.
В съня си стъклена обувка мярна.
Такава не видя на ничий крак.
Дванадесет удари и навярно
без дама ще е тази вечер пак.
И ето - идва ред на котильона,
но тръгва той, поля ги с леден душ.
Сълзи пророни не една кокона,
размазват се червило, бенки, руж…
Мъчително гризе го безпокойство,
но Принцът е с резервен вариант.
За да запази мъжкото достойнство,
то планът Б за него е гарант.
Че в кулата висока тук векува
Красавицата в летаргичен сън.
Пое си дъх, ще трябва да целува,
за да докаже - мъж е той, не пън!
ТЕСТЪТ С ГРАХОВОТО ЗЪРНО
В двореца - смут! Той, Принцът, ще се жени.
След балове и кастинги безчет,
там някаква си, с неизвестни гени,
накрая впримчи го. А бе естет!
Та как така?! За простата готвачка?!
Прилъга го с изискани блюда.
Призвана бе единствено да бачка,
а утре ще е булка точно тя.
Със сигурност е някаква магия…
Любовно биле?! Още… кой ти знай.
Облизва той поредната чиния
и влюбено я гледа. Ужас! Край!
Принуди писарите да се зверят
в килерите из прашния архив,
та някъде в рода й да намерят
следа от съгрешил барон игрив.
Леглото в будоара, балдахина…
Поставя някой грахово зърно,
за тестване като с пехотна мина.
Дали ще го премине?! Ха, дано!
Натрупани петнадесет матрака,
завивките са пълни с гъши пух.
Придворният народ слухти и чака,
за всичко друго сляп и ням, и глух.
Проверката бе с граха сполучлива,
защото с вид тотално изтерзан,
готвачката излезе полужива,
с щети по крехкия момински стан.
Артритно пукат ставите, горките.
Устата е в прозявка до уши,
а кръговете сини под очите
съмнението хорско потуши.
Дали е издевателство, не зная,
но кой, кажете, би спокойно спал,
щом зверил се е цяла нощ… до края,
в любимия си турски сериал?!
КРАСАВЕЦЪТ И ЗВЕРИЛИЩЕТО
Младежът Бончо цепел през гората,
провирал се през шипки, дрян и глог,
в преследване на птичка непозната,
защото бил заклет орнитолог.
Към клоните насочил сетивата,
коварен корен му подложил крак
и в камък издрънчала му главата.
Рояк звезди… а после пълен мрак.
Освестил се след часове навярно
и гледал с ужас момъкът ни клет,
как някакво създание кошмарно
му сменяло компресите с оцет.
Зъби вампирски, с нокти закривени,
носът й давал явно ляв мигач.
Пет косъма на черепа слепени,
очите й - като след боксов мач.
- Аз Бонка съм и тук съм господарка.
Видях в паспорта ти, че си адаш.
Ще стане между двама ни заварка
и пътят ни ще бъде общ и наш.
Красавец си ми ти, любими Бончо.
Такъв представях си те аз наум.
И ще те хапна в миг като бонбонче,
че ряпа да яде Орландо Блум!
Повярвай ми, в преценките съм точна.
Родена съм за теб, а ти за мен.
Но аз съм още чиста, непорочна.
Надявам се, да бъдеш джентълмен.
Внимателна била, грижовна, мила,
но Бончо слял се с белия чаршаф.
От влюбения поглед на Годзила
почувствал, че капанът ще е здрав.
След седмица навирил той перчема.
,,Магия има тук. Каква беля!
Красавица ще стане, ако взема,
да бъда с Бонка. Ще я разваля!”
На екс ударил няколко коняка,
а после с отработен маниер
придърпал Бонка. Духнал свещ и в мрака
в миг изплющял камшично жартиер.
Прекрасна утрин. Замъкът сияел.
Магия развалена като в сън.
Проникнал лъч в завивките играел
и птички чуруликали навън.
След дълга нощ и страстите горещи
очаквал Бончо превъзходен дар,
но с ужас гледал, в него как се блещи,
на Стивън Кинг големият кошмар.
ПРИНЦЪТ ОТ ЕЗЕРОТО
Листа от лилии… повява вятър…
цопурках из папура отегчен.
Бе скука в езерния ни театър,
когато я съзрях току пред мен.
Поклащаше се древната бутилка,
покрита с водорасли, жабуняк,
а в мен, сомелиерската ми жилка,
разбра, че е гасконски арманяк.
Предвкусвах пиршество за сетивата
и в този миг, за всичко сляп и глух,
отворих я. Изви се над водата
ликът на сънен и брадясал дух.
Прокашля се:
- Ега ти, господаря!
Не мислех, че ще бъде прост жабок.
Но първи щом бутилката отваря,
то договора ще изпълня в срок.
Ще трябва да го спомена веднага.
Не врякай и не вдигай много шум!
Желание едно ти се полага
и впрягай бързо жалкия си ум!
- Добре тогава! Искам тук Принцеса,
но истинска да е, оригинал,
че полк от кандидат-менте метреси
край езерото се е извървял.
Погълнал съм почти до тон червило.
Омазаха ме с руж и фон дьо тен.
И не едно изджунено плашило
с целувки издевателства над мен.
Да бъда Принц, Съдбата е решила.
Така орисан съм, от мама знам.
Разчитам на вълшебната си сила
и гледай да се справиш бързо там!
- Бе… трудно е сега! - духът въздъхна. -
Монархиите в криза са, ей на!
И както бях подзял, направо пъхна
в устата ми… принцеса… със кайма!
КИЛЪР
Убиецът в типичен камуфлаж,
заел на покрива удобна поза,
напълно слят с околния пейзаж,
със снайпера ,,Сумрак” е в симбиоза.
Мишената. В скъпарски ресторант
самотният сър Джон поръчва ,,Джони”.
Дори единствен изстрел е гарант,
главата на гърдите да оброни.
Издишва бавно… бавно. Равен пулс.
Изчаква ударите на сърцето
и спусъка обира като в блус.
,,Безмилостен” му пише в досието.
Но Феята на зъбките е тук.
На бялото чело пулсира вена.
Превръща пръчката си в парен чук.
От килъра направо е вбесена.
И сякаш от пластичен експлозив
е болката в зъба. Изпада в кома.
В главата му избухва мощен взрив.
За него вече свършил е купонът.
От друг стрелец сър Джон е поразен.
Не е пропускал Купидон мишена.
Работи като сводник всеки ден
и режисьор на следващата сцена.
Героят влюбен бърше очила,
че сякаш е спечелил на рулетка.
Улучена от втората стрела,
фиксира го убийствена брюнетка.
СНЕЖАНКА И ДЪРВАРИТЕ
Ехти гората. Брадви и триони.
Джуджетата се трудят до откат.
Смолата борова в сълзи се рони.
Дано да имат печен адвокат.
Че мафията дървена се вихри
и трупи падат в незаконна сеч.
Въртят се обороти с доста цифри.
За знаците парични иде реч.
А аз какво съм?! Някаква готвачка!
Тук има социален елемент.
Но за принцеса учих. Вдигам стачка,
защото имам силен аргумент.
Заточена да пукна тук в гората,
попаднах на дърварски дребосък.
Пера и готвя на електората.
Какво да кажа? Просто съм карък!
Голяма мъка, нямам душ кабина
и къпя се в студения поток.
,,Снежано, нещо правиш се на фина!” -
намига ми приятелят жабок.
И как така тук кьорав мъж не мина,
а времето лети като куршум.
Обувки стъклени намерих в скрина
и план коварен идва ми на ум.
Ще се сменя с онази Пепеляшка.
И без това е свикнала на труд.
На Принца ще покажа черна прашка…
Повярвайте, ще го направя луд!
ИСТИНАТА ЗА Ч. Ш.
Хората са гадни, подлеци,
невъобразими интриганти.
Даже по презумпция лъжци
и в манипулации - гиганти.
Приказката им е пълен фарс!
Мъничката Шапчица Червена…
Всички кудкудякат с пълен глас,
че гората е окървавена.
В дъното на пъкления план
е вълкът, разбира се, разбойник.
Образът от мен е изигран -
вечно персонажа на побойник.
Може би в десети клас бе тя -
около шестнадесетгодишна…
Там си брала някакви цветя
в кошницата… глупости излишни.
Носила на баба си млекце,
в къща, уж където ме намира.
С доста деликатно съм небце,
бабишкери аз не консумирам.
Бързаше за среща с онзи ръб.
На ловеца бе отдавна мацка.
Спъна се, почти изкърти зъб,
лявото коляно си одраска.
Приближих се, близнах го с език,
че така ще оздравее, знаех.
Сцепи тя гората с мощен вик.
Ах, глупак! Защо ли не си траех?!
Ще се пръсна, виждате, от яд!
На челото ми пулсира вена.
Вярното единствено е, брат,
че шапката й бе съвсем червена.
ОГЛЕДАЛЕН СВЯТ
Потънал в сенки замък. Мрачна зала.
Тук стъпките отчетливо кънтят.
Окръглена Луната е изгряла.
Дори и призраците вече спят.
Старинно огледало на стената,
потънало е в паяжини, прах…
Посегнах да избърша там… с ръката…
… от другата страна се озовах.
Реалност паралелна цветна, шумна,
но огледална е. Матриархат.
И мисъл ме прониза в миг безумна.
Опипах се. Мъж бях и в този свят!
Въздъхнах, после смесих се с тълпите.
Помислих, че ще има карнавал.
А то - турнир подготвят тук жените.
Целувка чакал Принц от век заспал.
Убол се, значи, с някакво вретено.
Събуждането падало се днес.
Моми ще мерят сили настървено
коя ще се сдобие с тази чест.
Арената е с мрежи заградена.
Съперничките носово ръмжат.
Тук всяка с анаболи е родена.
Триката им от мускули пращят.
Пристъпя като валяк най-добрата.
Краси усмивката самотен зъб.
Следи от нокти има по главата,
избръсната и сцепена на ръб.
С окото ляво гледа като гризли,
а дясното го скрива хематом.
Ухото й… коя ли го изгриза?
Портретът й изпълнил би и том.
Спи кротко Принцът. Камера на скрина.
На живо кадри в местния канал.
В най-близък план е цялата картина.
Красив младеж! Момински идеал!
Награбва го, целува го екстремно…
Горкият Принц надава жалък вик!
Панически намира той вретено,
убожда се и тръшва се след миг!
ЕЗЕРНАТА ФЕЯ
Там, някъде в сърцето на гората,
намирало се малко езерце,
на лилиите с жабки по листата,
които пеели от все сърце.
На къпещата се прекрасна фея
по плуване те давали урок.
Пред нея завистливо ще немеят
дори и манекенките от ,,Вог”.
Наблизо се разхождал, най-случайно,
(сюжетът в приказките е такъв)
красив младеж, подсвирквайки нехайно.
Естествено, че Принц със синя кръв.
И ето, че достигнал езерцето,
почувствал десет той по Рихтер трус,
до пъпа му увиснало ченето,
че феята била си дибидюс.
Загледал се в изящните й форми,
пристъпил и цамбурнал от брега.
За друго, поради морални норми,
то няма да разказваме сега.
Накрая Принцът изтощен се сепнал:
- Въх, скоро ще настъпи пълен мрак!
Ще се тревожи мама - той прошепнал.-
Но утре ще се върна, скъпа, пак!
В очакване годините се нижат.
Тя, феята, са сбръчка, погрозня.
Зли пламъци в очите й се виждат
и баба Яга се нарича тя.
А нощем с върколаците бесува,
че има нрав опасен и жесток.
Дълбоко в нея феята не чува,
как тъжно квака Принцът й жабок.
СПЯЩАТА КРАСАВИЦА
/КАВЪР/
Чешмичката църцореше игриво
в коритото от камък. Страшен пек!
И бе се изпокрило всичко живо
на слънцето от жаркия геврек.
Пристигнал до живителната течност,
се свлече рицарят от своя кон.
Препуска дълго, сякаш цяла вечност.
За дракони бе ловният сезон.
Там някъде, далече в планината,
в железен замък имаше ковчег
с капак прозрачен, целият в позлата,
прашасващ вече повече от век.
Принцеса в него, приказно красива,
с разкошните си огнени коси,
дълбоко спеше. Казват, че е жива
и чака рицар смел да я спаси.
Единствено с магия от целувка
ще блеснат изумрудени очи.
Дано не бъде някаква надувка.
Събуди ли се, то ще проличи.
Но дракон изкован от ламарина,
с очи рубинени и страшен вид,
я пазеше ревниво. Ах, гадина!
От рицаря ще бъде днес убит.
С дрънчене покатери се на коня.
Нахлузи шлема - чайник сгорещен.
Бе сложил калайдисаната броня,
а мечът му - в параклис осветен.
Той носеше икона чудотворна
и дъвка, та дъхът му да е свеж.
Пое към мисията отговорна
безстрашният, решителен младеж.
…………………………………………….
Космическият кораб бе в руини,
като прояден от молци чорап,
по местно време вече сто години
и ставаше единствено за скрап.
Аварията някак си се случи
и ударът в земята бе жесток.
В една от планините се забучи
и спря се в хълм до бистрия поток.
Медичката, красивата Жоржина,
единствена по чудо оцеля,
но всякаква надежда си замина
и мъката си тя в сълзи изля.
Накрая рече си: ,,Стегни се, Жоржи!”
Задейства аварийния маяк.
Робот да програмира се наложи,
да бъде бодигард. Е, няма как!
А протокола бе: В анабиоза
екип да чака, да я прибере.
Гнетеше я възможната угроза,
че няма никой да се отзове.
Щом легна в капсулата и я включи,
потъна в летаргичния си сън.
Роботът - неуморно, вярно куче,
прилежно обикаляше навън.
По принцип службата не бе опасна.
Е, имаше по някой идиот,
крещящ туземец, яхнал тревопасно,
жадуващ за роботския живот.
От скука виеше венец от билки.
В дисплея му проблясна огнен знак.
По пътя долу вдигаше пушилки,
за кой ли път, поредният глупак.
НАДЕЖДА
Юнакът беше млад, амбициозен.
Мечтаеше да ступа някой змей.
Мотивът му бе доста сериозен -
омръзна му живуркане в бордей.
А змеят се изтягаше в палата,
предимството да бъдеш царски зет
и имаше охрана на заплата.
Изобщо - всичко беше му наред.
Откри юнакът компромати мръсни
и с пълна чанта тръгна смело той,
потъпканата правда да възкръсне.
Нави ръкави за последен бой.
Възпитано на портите почука,
поиска среща с някой прокурор.
И тук научи първата поука,
че трябва да почака в коридор.
След месец документите приеха.
Заведоха ги с подпис и печат.
Получи минималната утеха -
пред царя може да го призоват.
Той още чака, много търпеливо,
с надеждата, че някой хубав ден,
в света ще бъде светло и красиво,
защото змеят ще е победен.
БАБА ЯГА. ФЛИРТЪТ.
Карлсон днес на покрива седеше,
похапваше бонбонки срещу стрес,
врабчетата подскачащи броеше
и смазваше той перката си с грес.
,,Ах, колко съм красив, не ще и дума!
И умен съм, не някакъв резил.
Защо ли щедра е така Фортуна?!
От скромност даже съм се изчервил.”
Но в този миг вихрушка се извива.
Метла пикира с точност до микрон
и баба Яга спуска се щастлива,
за да открие плажния сезон.
- Красавецо, зарязвай тази перка!
Ей, виждаш ли изящния ми гръб?
Не трябва да гори като пиперка.
Без лосион ще бъде пълна скръб.
- Готов съм и за миг ще те намажа.
С целувка нежна ще ми заплатиш!
Едно врабче се гътна на паважа.
Такава свалка няма и в Париж.
А тя размята огнената грива
и кислородът стана на озон.
А той прозря - съвсем не е свенлива.
Все пак е пич , работещ като дрон.
ВЕНЕЦИЯ
Венеция. Вълни. Канале Гранде.
Гондола черна плъзга се без звук.
Прегърнати са в нея двама млади.
Душите им далече са от тук.
Стои гондолиерът на кърмата,
житейски драми не една видял.
Алхимията тук му е позната
и канцонети доста е изпял.
С червено-бяла блуза на райета,
от жарко слънце с бронзов е загар.
Какви ли не е возил шимпанзета!
От графове до простия жабар.
А Марио целува Каталина.
Везувий цял в гърдите му гори.
Пари събира цялата година,
венчален пръстен да й подари.
Изважда го, тирадата подхваща.
По челото му тръгва струйка пот
и в този миг гондолата разклаща
с моторница нафукан идиот.
Изпуска той бижуто. Мамма миа!
Такова е мъничко, за беда.
Фортуна днес оказа се циция
и цопва то в дълбоката вода.
На Каталина лампичката светна.
Любимият оказа се кретен.
След пръстена отчаяно се метна
и Марио остана си ерген.
КОНЦЕРТ
Мъжът бе елегантен. Скъп костюм.
Въртеше пръстена си с монограма.
Ругаеше възпитано, на ум,
в очакване на идващата дама.
Със струйка по изправения гръб,
допушваше поредната цигара.
В устата му проскърца гневно зъб,
в гърдите му ревеше Ниагара.
Шофьорът в лъскавия сив буик
надянал бе невъзмутима маска.
На левия клепач неволен тик
спокойствието ледено одраска.
А горе в будоара си мадам
прехвърляше различни тоалети.
Бе жрицата на собствения храм,
единствена звезда, която свети.
Вратата хлопна. Синя звездна нощ.
По пътя им - червени светофари.
Мълчанието режеше се с нож
сред шумни улици и тротоари.
Начало даде с палка диригент,
а празна бе запазената ложа.
Мъжът помисли в същия момент:
,,Змията бавно сменя всяка кожа!”
САПУНКА
Тя беше като ангел чист и бял
и казах си: ,,Успях да я намеря!”
Жената съвършенство, идеал…
Смутено я поканих на вечеря.
Изискан ресторант. Треперех цял.
Дискретна музика, цветя и свещи…
Опушен бърбън в звънкия кристал.
От погледа й стана ми горещо.
В таксито се държахме за ръце.
Спирачките, изпращането, ключа…
,,Едно последно?!” Лек като перце…
Какво ли тази вечер ще се случи?!
Огромна плазма в хола, скъп диван.
,,Кафето в кухнята е, шкафът вдясно!”
Учуден бях, но леко поласкан.
,,Домът ми твой е!” - казваше ми ясно.
Опарих се на два пъти. Все пак,
горчивата напитка бе сварена.
Очаквах да получа… онзи знак,
че тя ще бъде щедро ,,подсладена”.
Заварих я с разплакани очи.
В ,,сапунка” поглед беше заковала.
Погалих я. Изхлипа тя: ,,Мълчи!
Почакай, да ми свърши сериалът!
Дано годежът не е само слух,
че пет години чака все горката…”
Това последното едва дочух,
преди да се изнижа през вратата.
ГОЛЯМАТА УСТА
Зевзекът папагал бе шут от класа,
с камшичен, остър, пиперлив език.
На приемите кралски бе украса,
с безброй импровизации велик.
Бе най-омразна фигура в двореца.
Мечтаеше маркиз дьо Шамони,
до голо да оскубе той подлеца.
Направо разразиха се войни.
Разнасяше безброй пикантни клюки
за пажа и графиня дьо Моро.
Тя скубеше си вносните перуки.
Окото й не гледаше с добро.
На Кралят му омръзна самотата.
Наследник нужен бе за този трон.
Коя ли партия е най-добрата?!
А доводите бяха му бетон.
И тайно кастинга си той направи.
Единствено с абата сподели:
- Избраницата с красота се слави,
напук на всичките езици зли.
Цветя, каляски, греят ярко свещи,
от органа се носи мощно Бах.
Очакват всички зрелище горещо.
Сподавен шепот и кокетен смях…
- Венчавам Ви сега с властта от Бога
и нека бракът Ви да е щастлив!
Въпроса да пропусна аз не мога.
Тук някой има ли да е против?!
Очакваше мълчание абатът,
но ето че пернатият простак
внезапно се обади от тълпата:
- Кралицата защо ли е с мустак?!
Светиня му изстреля в тишината:
- Е, все едно това не съм го чул!
Подписахме, гадино ти устата,
оназ конвенция от Истанбул!
ДОН ЖУАН
Студено е, ръцете ми треперят.
Не ме предпазва тънкият чаршаф.
Но по-възможно бе да ме намерят,
ако се скриех в някой празен шкаф.
Балконът е високо. Три етажа.
Надявам се да се измъкна жив!
Дано не се размажа на паважа.
Улукът вземам го за норматив.
С гнева в очите, с пламналите бузи
и заради разкошните рога,
преследват ме ревнивите съпрузи,
че в моя милост виждат те врага.
А всъщност той, врагът им, са жените.
Сами предлагат ми се, честен кръст.
И падат им задръжките, полите…
Не мърдам даже малкия си пръст.
Достатъчно е те да ме познаят,
крещят безумни: ,,Скъпи, Дон Жуан!”
Не могат и секунда да изтраят,
в прегръдки нечии съм прикован.
И трябва да преживям силикони,
издути джуки, литри перхидрол.
Изкуствени съвременни кокони.
,,Вземи ме!” е дежурният глагол.
Какво намират в мене, все се чудя.
Перчемът ми остана в онзи век.
За реномето трябва да се трудя.
Съвсем не съм… предишният човек.
Избегнал съм достатъчно капани.
Отнасял съм и някой хубав бой.
Но мисля си, каквото и да стане,
ще съм легенда, местният герой.
И все повтарям си: ,,Внимавай, Дончо!
Живееш перманентно в стрес и грях!”
Въпросната истерия започна,
щом Дон Жуан в театъра играх.
КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
Напънала си мозъчната гънка
една плеймейтка мъчи се в ефир.
Заучените ,,мъдрости” тя дрънка,
изпълва с тях и звездния всемир.
Дете на скалпела и силикона,
продукт на ловкия рекламен трик…
Глупаците вторачват се в ,,балкона”,
готов да изгърми във всеки миг.
Изправил се пред десет микрофона,
поти се доморасъл политик.
Той също като горната кокона,
с неясна цел, изкаран е велик.
Излъскващи фасадите пиари,
магьосници на лустро и фасон,
изкусни задкулисни господари,
способни да издигнат шут на трон.
А техен първообраз е безспорно,
тук с чизми котаракът пременен,
заел се с всички сили, отговорно,
бедняка да превърне в Супермен.
Отново с прах поръсват ни очите.
Издига се поредният глупак.
Но дърпа някъде отзад конците
сдобилият се с чизми котарак.
МОНОЛОГ НА
ТРОЯНСКИЯ КОН
Трева зелена бих изпасъл тон,
че глад безумен страшно ме измъчва.
Направиха ме по-голям от слон.
Кънтя отвътре като празна бъчва.
От пейки, щайги, стара дограма,
набързо тази вечер ме сковаха.
На Одисей залипсва му дома
или писмо получи от Итака?
Тя, Пенелопа, перките му сви.
Омръзна й самичка да кукува.
Платно тъче, разплита до зори…
И бърза с Троя той да се сбогува.
Войници сто натъпкаха се в мен.
Свине! Не са се къпали! Миришат!
За този подвиг, зная, някой ден
дори романи могат да напишат.
Пред мен сега стои един въпрос:
Аз кон ли съм… а може би - кобила?!
От скритите в мен, всеки гол и бос,
направо бременен съм! Майко мила!
Измъкнаха се. Сякаш че родих!
Отиват да плячкосат те хазната.
Един притичва, ловък, бърз и тих,
на Троя да отвори той вратата.
Какво ще стане с мен след тази нощ?!
Най-много да отида за подпалки.
Защо човекът толкова е лош?
Постъпките му подли са и жалки.
И в бъдещето, знам, след векове,
,,Троянски кон” коварство ще е , значи.
При тази мисъл чак ми се реве,
но дървен съм, не мога да заплача!
ТЕОРИЯ ПО ДАРВИН
Един рапан пълзеше по дървото.
За него Дарвин бе капацитет.
Решил се бе на този акт, защото
прогресът е движение напред.
Преборил се отчаяно с прибоя,
скалите като шерп преодолял,
кола с пищящи гуми на завоя
едва не го превърна в кръв и кал.
Човекът съществуваше в отсрочка.
Могъществото му - изтъркан мит.
Логически достигнал мъртва точка,
изчерпан като господарски вид.
А еволюцията на рапана
извършваше се с невъзможен скок.
Извън пределите на океана
процесът бе безмилостно жесток.
Във вените на рицар благородник
течеше неслучайно синя кръв.
Към бъдещо величие проводник -
без име и без титла, но пък пръв.
Съдбата долетя с крила на гларус.
Навярно бе на дявола слуга.
Събори го и го разкъса с ярост.
Отчаян горе Дарвин изруга.
КОЛЕДЕН СТРЕС
Дядо Коледа е в стрес!
Кой играчки днес ще прави?!
Всичките джуджета днес
ни са болни, ни са здрави…
Ходят като на каданс,
сякаш по на три коняка.
Коледа - без капка шанс,
излагацията - яка!
На джуджетата, дали,
болест сърчица разтупа?
Стори всичките бели
на Снежанка минижупът!
ВЪЗМЕЗДИЕ
Богата е испанската корона.
Мъгла край острова Свети Мартен.
Проскърцват вантите на галеона,
а вахтеният дреме уморен.
В каютата си дон Луис Фахардо
сънува, как от Краля е приет:
,,За златото на инките о, чадо,
обсипваме те с милости безчет!”
Но тихо, като сянка, от мъглата
пиратът приближава се смълчан
и с крясъци от черната фрегата
изсипва се тълпа от мръсна сган.
А битката е кратка, безпощадна.
Прескачайки поредния убит,
с пищов, в каютата на капитана,
се втурва окървавен Жан Лафит.
Със сабята си дон Луис се брани,
но изстрелът отхвърля го назад
в ръцете на момиче. С тежки рани
поема донът път към онзи свят.
Сълзите рони доня Хуанита.
Баща й е в краката й прострян.
Но сграбчват й ръката, тя залита
след подлия пиратски капитан.
Изпразват трюмовете. Тлъста плячка.
Сандъци злато, слитъци сребро.
А после следва яката пиячка.
Фортуна днес погледна ги с добро.
Бутилки празни пръснати по дека.
Фрегатата застинала е в дрейф.
Юнашки хъркат всички след успеха.
Морфей е метнал тънкия си шлейф.
* * *
Лафит наградата си заслужава -
кама толедска в гърлото стърчи.
Самотна лодка се отдалечава.
Испанката доволна е. Почти.
Сурово стиска устни Хуанита.
О, тя ще отмъсти с финес и стил,
че женското възмездие връхлита -
сто бурета барут с горящ фитил!
КУРАЖЪТ НА КАРЛСОН
- Мамо, кой е този чичко?!
През балкона скочи май.
- Искаш ти да знаеш всичко.
Дребосъче, я си трай!
Всъщност Карлсон се нарича
и за него ти си чел.
През прозорците наднича -
пухкавичък и дебел.
Перка на гърба си носи
и насам-натам хвърчи.
Стига с твоите въпроси!
Хайде, сядай и учи!
- Май изкълчил си е рамо.
Този е роден с кураж.
Пак добре, че, мила мамо,
сме на първия етаж.
Перката му е с повреда
и моделът й фалшив.
Но защо ли Карлсон гледа
с поглед ужасен и див?!
Ето, че със стъпки здрави,
татко появи се тук.
Перката му ще поправи,
че държи в ръката чук.
МАРТЕНСКО ПАЛТО
Осмомартенска пародия
Света прекрасен гледам си спокойно,
но в месец март се брани мъжка чест
и нека да разгледаме обстойно,
на осми как държи се важен тест.
Човечеството женско го очаква.
Червена роза или карамфил…
И не една душа на мъж проплаква.
Пари е отгладувал и спестил.
За китките… какво да споменавам?
Дано не сбъркам бройката им пак!
Нечетен брой да бъдат, се надявам,
че от очите й ще бликне мрак.
Наскоро нежен шепот ме събужда:
,,Палто купи ми! Да е от визон!
Палто купи ми! Имам много нужда.
Палто, палто… за хладния сезон!”
От номера главата ми пулсира.
Стоя нащрек за пъкления план.
Театър ми играе, чак умира,
но не на мен, че заек съм гърмян.
Хипнозата й нощна ме не плаши.
Не ми е, казвам ви, за първи път.
Ще взема там… от розовите прашки.
И вярвам, заслужават тази плът!
МИСИЯ МАРС
Записах се на мисия до Марс.
Престоят е със сигурност безсрочен.
Това съвсем не е игра на дартс,
за там билетът е еднопосочен.
Не ще ми искат данъци безчет,
ни кредити по полици… издръжка
на бившата жена. Какъв късмет!
След старта пуснах си сълзица мъжка.
Сега съм птичка волна. Супер стар!
Очакват ме космически сирени.
Ще бъда Одисей, Язон, Икар…
Какъвто щете, вече не ми дреме!
Диспечерът се включва. Казва: ,,Мен,
подготвихме ти супер изненада.
Това е най-щастливият ти ден.
За мъжеството ти - една награда.
Две бойни дами идват с теб на Марс!”
През люка влизат и ми се повръща.
Як хорър с елементите на фарс -
съпруга бивша и проклета тъща!
НА АВАНТА
Този ден кръчмарят Нено
беше юбиляр.
Черпи като за последно,
яко сме на кяр.
Пълни кани и шишета,
смучем щото щем.
И чиниите с мезета…
Всичко на корем.
Щом не плащам, е изгодно.
Прекалявам май.
А ментето ни е родно,
не е от Китай.
Как съм се прибрал - загадка.
Два ли беше… три?
В черепа… следичка кратка…
някакви петли.
А жената е заела
целия креват.
Беличка е и дебела,
тръшвам се отзад.
Малко твърдо е леглото
и не е от пух.
Аз я щипнах по ухото,
тя ми каза ,,Грух!”
КРАЛИ МАРКО. ТРОЙНО ЧУДО
През пет бахчи, чак в двадесет и първа,
сред дините на пълния бостан,
ламя триглава, зла като свекърва,
стоеше с вид напълно изтерзан.
Земята, по закон, бе нейна, лична
и пълна с дини, тикви, чушки, лук…
Главата Спаска веган бе, логично,
отглеждаше различен зеленчук.
А втората глава, на име Лея,
не можеше да мине без месце
и най-отбрано вино да се лее
към нейното изискано небце.
Те спореха жестоко най-редовно,
какво да е менюто за обяд
и гледаха се мръсно и отровно.
Понякога наплюваха се с яд.
Главата трета, фина поетеса,
бе Анка, но зовеше се Анет.
Тя, в споровете с никаква намеса,
предъвкваше сонет подир сонет.
С копито прасна едра, зряла диня
тук конят Шарколия хвърковат.
В десница стиснал сабя дамаскиня,
извика Крали Марко в миг: - Ангард!
Дошъл съм за живота ти, влечуго,
че Ангелинка строго нареди!
,,За дар главите искам, нищо друго!”
А бе, с жена иди се разбери!
Ламята в ужас тройно затрепери:
- Аз мирно съм хайванче, я ме виж!
И начин няма ли да се намери,
та, Марко, този грях да си спестиш?!
Вземи ме мен наместо Ангелинка
и, вярвам, тройно ти ще си добре.
Аз Лея съм, ще бъдем с теб дружинка
за хапване и пийване - море!
- С мен, Спаска, ще живееш здравословно
с полезни плодове и зеленчук.
Не ръся пестицидите отровни.
Ще станеш здрав и силен като чук!
- Сонети и приспивни нежни песни
ще чуваш от устата на Анет.
Кажи сега, не ще ли е чудесно,
животът ти да бъде масло с мед?!
Забърчи чело Марко Кралевити.
Помисли той и ,,две и две” събра.
Пред Ангелинка ходи с перки свити…
- Офертата ви, мисля, е добра!
Юнак съм, майко, да му се не види!
Животът ми се люшка на везни.
До нея пращайте писмо по ,,СПИДИ”!
По мъжки разберете се, жени!
ЛАМЯТА И АНГЕЛИНКА
Юнакът Крали Марко сви платната
при срещата с Триглавата Ламя.
Приложи му тя тактика позната.
Така двубоят не се състоя.
С финес и маниер го изпързаля.
То, женското коварство, не е мит.
Той бе готов главите й да сваля,
но тя му се предложи в троен вид.
Писмо получи булка Ангелинка.
Накриво се усмихна тя: ,,Глупак!
Омая го проклетата гадинка!”
И в миг базуката нарами пак.
Изкара джипа, включи джипиеса
и към бостана вдигна облак прах:
- Сега ще режисирам аз пиеса!
Влечугото ще сготвя с пресен грах!
И щом пристигна… Ах! Какво да види?!
Сред дините - шезлонг, стърчи чадър.
С лимон там Марко ръси пресни стриди
и пие бяло вино от бакър.
Ламята вее му с листо от тиква
и рецитира Шекспиров сонет.
А Ангелинка яростно извика:
- Сега ще ви направя на пастет!
Залегна Марко, щом видя жена си.
Ламята три пъти извика: - Стой!
С базука не е честно. Ти си класи
и би желала равностоен бой.
Страхувам се, че може маникюра
да си повредиш, стане ли кьотек.
Аз може да пристигам чак от юра,
но, вярвай ми, че нравът ми е мек.
Предлагам Марко да го разиграем
на покер, може също на барбут.
Че той не е юнак, това го знаем,
но кой ли мъж не е и малко луд.
И трети ден е следната картинка-
раздават карти, чуйте ме добре,
и борят се Ламята с Ангелинка,
коя от Марко да се отърве!
ЛУНАТИЧКА
Хубаво ми рече мама:
- Пена е беля голяма!
Дръпната е и чепата,
ще ти тегли май главата.
Ала сам се аз натресох,
щото много я харесах.
Румена - най-чиста мостра,
едричка и яка доста.
После сватба, ръченици…
дарове, пари в шиници…
Всеки е протегнал шия…
вадя благата ракия!
Нейде към петлите втори,
гледам, че се ококори.
Както бе по бяла фуста,
стана и пое към пруста.
Тя напред ръце протегна,
даже и не ме погледна
и по пода стъпва здраво.
Тепа, тепа, все направо.
Аз - по нея. Без да вика,
мина смело по дръвника.
На дувара пък намери
бърже да се покатери.
Ето - стълбата подпряна,
стигна даже до тавана.
Скока после, как пресметна
и на покрива се метна.
Тя напред-назад пердаши
и събуди даже наш`те.
За беда, таз сцена цяла
и комшийка е видяла.
Тръгна в селото мълвата,
че повредил съм жената.
Всички баби ме чумосват
и ме плюят, и пустосват.
Пъти сто… се кръсти попът
и ченетата му тропат.
Демон бил вселил се в Пена,
ръси я с вода светена.
Идва селото да види,
нощем как по керемиди,
ходи тя по риза бяла,
нито жива, ни умряла.
Докторът в града ми рече:
- Май загазил си, човече!
Слагам аз на твойта булка
диагноза сомнамбулка.
Ха, сега какво да сторя?!
Как с проблема да се боря?
Цял живот що зор ме чака…
Но накрая ми прищрака.
Ще преборя тази пречка!
Купих бягаща пътечка
и с ремонт мъничък само
свързах я с едно динамо.
Номерът накрая стана.
Пена кара нощна смяна.
Може да е лунатичка,
но спестява ни парички.
По пътечката спринтира,
вече с НЕК се конкурира.
Имам си домашна цяла,
мощна електроцентрала.
МЪЖ НА ЖЕНА СИ
Запалено огнището на двора.
В тава бълбука лютеница, ври.
Край нея зачервена кака Дора
с бъркалка стърже да не загори.
Отвътре се показва бате Стамен.
Върти пред него Дора своя ханш.
Изпива я той с погледа си гладен.
Да му избяга - просто няма шанс.
Пристъпя тежко и отзад я щипва,
а после я пошляпва отстрани.
На булката му кръвното й кипва:
- Ма, ти какви ги вършиш?! Престани!
- Голяма работа! Недей се мръщи!
Ще правя сичко, дето го реша!
И в крайна сметка кой командва в къщи?!
Тук аз мъжът съм, ако не греша!
Май в повече й идва тази доза
и както тъй бъркалката държи,
замахва и го тръшва в магданоза,
въздъхва и да бърка продължи.
Ей, баба Рада над плета надниква,
досадна като пролетна муха
и дъртата клюкарка се провиква:
- Ма, Стамен що прострян е в таз леха?!
А Дора най-спокойно се обръща:
-За моичкия ти не се грижи!
Та той мъжът е - казва - в тази къща!
Където иска, там ще си лежи!
СТОИЛ И КЪСМЕТЪТ
Откакто оперира си пердето,
то баба Гица, с поглед нов и чист,
каквото и да станеше в селцето,
фиксираше го - същи снайперист.
Видя как вечер, в плевника на кмета,
че се промъква прошлякът Стоил.
С кметицата излязъл му късметът!
Тя с този дрипльо?! Истински резил!
Мълвата плъзна като зла зараза,
прескочи порти, не един дувар…
Дочу онази… тя на друга каза…
Очаквахме да лумне цял пожар.
И той се случи. В селската ни кръчма
насмукал се бе горският Стоян.
Трошеше чаши, после пак поръчва…
С две думи, бе класически пиян.
Щом кметът му направи забележка,
повдигна той кръвясали очи,
а после го погледна много тежко
и рече му: ,,Ти, по-добре мълчи!
Я, гледай си шавливата кметица!
За кефа на брат`чеда ми Стоил
върти се там подобно воденица.
Разправят, че й бил безкрайно мил.”
Изхълца кметът, яростно изпсува,
сподирен после от задружен смях,
в калта навън направо забуксува,
а после отпердаши право в тях.
През двайсет къщи писъците чули.
Да ида, казвам ви, ме хвана срам.
По ,,връшника” с колана я нажулил.
Изобщо, панаирът бил голям.
Накрая лъсна истината цяла,
че на Стоилча, сиромаха клет,
кметицата паролата бе дала,
да ползва той безплатен интернет.
ДА ЗЕМЕ, МАЛЕ,
ДА МИ ПРИСТАНЕ!
- Мале, утре нагласи се,
за снахичка приготви се!
Бърже джамовете лъскай,
здраво чергите изтръскай!
Ще ти водя мома Ганка,
бъдещата ми стопанка,
щерката на хаджи Страти.
Знаеш, много са богати.
- Ох , за нея ли ми думаш?
И добре ли ти се чуваш?!
Тази песен остави я!
Тейко й е чорбаджия.
Гащите ти са съдрани,
сякаш че със сол гърмяни.
Тя, при толкова имане,
баш на теб ли ще пристане?!
- Много, мале, ме обича,
все в любов ми се зарича.
Казва: ,,Гено, ти си личен
и на Брад Пит си приличен.
Ще се къпя аз в бакъра
и ще спиме на хасъра.
Да сме само с теб двамина,
иначе ще се спомина!
- Глупав си ти, сине клети!
Все е в нови тоалети
и се клепа тя с помади,
кожата да й се глади.
С пиърсинги подкована…
Баш ли с нея ти се хвана!
Тейко й ще дойде тука
и от бой ще да те спука.
- Много важно, тежко пъшкал
и свети земи изръшкал!
Кво като е той хаджия?!
Аз да не съм аджамия?!
Няма път да му оставя,
бързо ще ни благославя.
Вест за него имам чудна.
Ганка - в трети месец трудна!
БЕЛИЛО, ОЩЕ ЧЕРВИЛО
На двора, стиснал здравата косата,
заточвах бавно с каменния брус.
Захапал детелинката в устата,
поемах от тръпчивия й вкус.
По пътя се зададе мойта Милка
с кобилица и менци от бакър.
Полюшваше тя ханш като кобилка,
препускаща из пролетния кър.
Сърцето ми като врабче подскочи,
щом бръчка между веждите съзрях.
Знак бе, който явно ми посочи:
,,Внимавай, Пешо, имаш не`къв грях!”
Започна тя тъй, уж заобиколно:
- Ми, на чешмата… Гинка беше там…
Да знаеш само, как ми стана болно.
Едно червило нямам, пълен срам!
А тя пък набелена, начервена
и хили ми се. После за капак:
- Ма, виждаш ми се прежълтяла, жено!
Та, как е бате Пешко?! Думай, как?!
С кобилицата исках да я прасна.
Издишах бавно и се въздържах.
- А, той ли?! - рекох. - Чувства се прекрасно!
И право вкъщи после изтърчах.
Ще трябва да ми купиш ти помада,
а и червило с много ярък цвят,
че искам да съм хубава и млада,
та Гинка да се пръсне чак от яд!
- Бе, то добре, ала сме безпарични… -
почесах се излишно зад врата. -
Пък ти и тъй си гиздава, и лична!
Не бе съгласна с отговора тя.
Захвърли менци и изля водата.
Че като ревна! В чудо се видях.
Без нови ритли пак ще е колата.
На Милка да откажа не посмях.
***
Порои, наводнения, куп драми…
Водата може с тях да ни срази.
Но най-опасното и свръх цунами,
повярвайте, са женските сълзи!
ЕДИН ЮНАШКИ МИГ
През девет планини, далеч от тука,
препускал с коня си юнак щастлив.
Издирвал страшен змей да го пречука.
Такъв му бил основният мотив.
Поспрял в гора на мъничка поляна
с трева зелена, билки и цветя.
И сякаш, че нарочно там постлана,
за сладък сън примамила го тя.
Захъркал той, разцепил тишината,
дори и небосводът затрептял.
Вибрации разтърсили гората,
а конят просто кротко си пасял.
Разбуден от шума, направо бесен,
от близка пещера довтасал змей.
Развикал се: ,,Сънувах сън чудесен.
Да го съсипва кой нахалник смей?!”
А конят се обадил: ,,Стига драми!
Не виждаш ли, юнакът хърка тук.
Дошъл е, змей в гората уж да хване,
но поводът, повярвай ми, е друг.
Човекът е душица. Честна дума!
Жена му не го пуска миг навън.
Отскубна се сега от тази чума,
та тук спокойно спинка като пън.
Веднъж годишно може да избяга
той само с този свой ангажимент.
Стори се на убит! Ей тук полягай,
та снимка да направя за момент!”
Въздъхнал змеят: ,,Драма тъй позната!”
И тръшнал се, изплезил и език.
След снимката прибрал се в пещерата.
Извикал конят: ,,Просто съм велик!”
Юнака сритал: ,,Номерът пак мина.
Извадихме късмет и този ден.
Ала моли се, шефе, догодина
да не нацелим някой змей ерген!”
НЕСПОКОЕН ДУХ
Прегърнал скъпоценната бутилка
с изгарящ чак джигера му първак,
бай Косьо по неравната настилка
опитваше да крачи с бодър крак.
Залиташе наляво, после вдясно,
по доста странен негов си маршрут.
Небето бе безоблачно и ясно.
Луната служеше за азимут.
С внезапен порив вятърът го блъсна,
преметна го през някакъв дувар.
На гащите му дъното се лъсна
и той изчезна в стария бунар.
На леля Гица рошавото куче
след седмица нададе страшен вой.
Откриха го и селото научи
че в кома е нещастният герой.
Но от бунара стонове се носят,
въздишки тежки, виене и плач.
Ръцете кърши призракът на Косьо.
Били го забелязали по здрач.
Напразно попът силите си хвърли
и селото вмириса на тамян.
Със свещите брадата си опърли,
с вода светена ръси - океан.
Но баба Кера, вещицата стара,
разкри духът на Косьо що тъжи.
Останало на дъното в бунара,
шишето му с ракията лежи.
ОТНОСНО МЪЖЕТЕ
Бе новата съседка, кака Мара,
разциврена до няма и къде
и баба Кица, точно до дувара
приклещи я, съвет да й даде:
- Да знаеш, мъж щом бръсне си брадата,
но вечер, ръси се с одеколон,
усмихната, доволна е жената.
Такъв съпруг направо е бонбон.
А който сутрин контрата удари
и са дюздиса точно по конец,
направо заслужава куп шамари.
С любовницата шета тоз подлец.
Но някои по два пъти се стържат,
значи чукат на няколко врати.
Надявам се, там, в ада, че се пържат.
Като мъжа ми, Бог да го прости!
- Какво да кажа аз?! - въздъхна Мара -
Добре са другите. За мен - греда!
Та, ей ма виж, не съм чак толкоз стара,
пък моят Митю вечно е с брада!
ТЪМНА СИЛА
Пустата мома Калина,
стройна и напета,
ала, знаем, за дузина
че си е проклета.
От където и да мине,
гледа все със злоба
и в очите й - маслини
се чете прокоба.
Квачките да снасят спират,
кравите пресъхват,
а овцете абортират,
пилците издъхват.
Булки бременни се молят,
та да не ги зърне.
Видят ли я зад завоя,
бързат да се върнат.
В църквата свещи изгасват,
да премине само.
Попът в черното си расо
бърже плюй през рамо.
И каква ли сила черна
я е обладала?!
Казват, вещица неверна,
че я прокълнала.
Но за гъби лятно време
взела че момата,
с кошницата да поеме
право към гората.
Срещнали се там случайно
с другоселец Гено
и е трепнало незнайно
в гръд сърце студено.
Що са правили, гадаем,
ала има знаци.
Изпомачкани са, знаем,
доста храсталаци.
Вече тя е все засмяна,
ведра и лъчиста.
Другоселецът зован е
Гено екзорсиста.
ГАДАТЕЛКА
Прочу се в село стрина Кина,
че е гледачка, екстрасенс.
Започна от преди година.
Така се слави и до днес.
В тавана почва да се звери
и, брей, познава! Чудно как?
Нишани търси да намери.
,,Небесен - дума - имам знак!”
На Гинчето мъжът отпраши
в чужбината и взел, че там
/бе, будала излезе страшен/
залюбил някаква мадам.
Но Кина го разконспирира.
/писмо пристигна чак след ден./
И на жена му го сервира.
Гледачката е феномен.
А даскалицата научи,
че куп момци ще завърти.
Наследство скоро тя получи.
И тук позна. Да видиш ти!
Доволните селяци наши
яйца й носят, зарзават…
По този начин се отплащат.
То, там, каквото й дадат.
При нея онзи ден се влачи
бръснарчето ни Калоян:
- Помагай, стрино Кино! Значи,
по Сийка просто съм пиян!
Кажи, дали ще се получи!
Виж, има ли добър нишан,
че нощем вия като куче,
душа ми пълна е с катран!
Ами сега?! Ми, как да вдява
и отговор да му даде?!
Тя тегли му лъжата здрава:
- Пред погледа ми е перде!
- Разбира се, перде че има! -
мърмори чичо Симеон,
помощникът на стрина Кина
и в селото ни - пощальон.
ПОТОМСТВО
Като мънички облачета бели
разпръснати овчиците пасат.
Пчеличките бакърчета са взели,
от билките медец да съберат.
А Слънцето катери небосвода
и изпълнява личния си план.
Две кучета от рошава порода
уши наперват при звъна на чан.
На камък е поседнал дядо Мишо,
превил се е като изсъхнал клон.
Овцете гледа, горестно въздиша,
в гърдите старчески заглъхва стон.
Не му остава още много време,
закръгли скоро той осемдесет
и внукът Мишо, гегата да вземе,
би трябвало, че негов си е ред.
Израсна силен, здрав и юначага,
но хлябът селски му се вижда чер.
И ето, калпазанинът се стяга,
да учи в София за инженер.
НИРВАНА
Застанал в поза лотос медитирам,
отпуснал се спокойно на дивана.
В света край мен хармония намирам,
потапям се в божествена нирвана.
Отпушени са чакрите ми всички.
На струи в тях енергия се вие.
Дочувам песнопения на птички
и топлата вълна на три ракии.
Изострени докрай са сетивата…
Но шляпат оглушително пантофи.
Изтръгва ме от унеса жената:
- Я, беж до зеленчука за картофи!
ИНОВАЦИЯ
Разхождащ се, да диша йодни пари,
бе Принцът бос на пясъчния бряг.
Бутилка от текила го удари
по палеца на левия му крак.
Ще трябва, знае, да се рециклира.
Възпитан бе да бъде еколог.
Видя, че лист там в нея се намира.
Достигна пулсът му таван висок.
Извади го. Трепереха ръцете.
В главата мислите му - кадаиф.
Разгърна го, с вълнение зачете.
Бе почеркът изискан и красив.
,,Къде си, Принце мой?! Защо се губиш?!
/Ми, Принц съм де! Уцели ме от раз!/
Мечтая да съм твоя, да ме любиш!
Пред мен не вярвам да останеш пас.
Ще бъда, мили, твоята Принцеса.
Каквато си поискаш ти от мен.
По-долу съм написала адреса.
Побързай! Знам, че ти си джентълмен!”
- О, аз ще те спася, пленена птичко! -
в гърдите се надигна тежък стон. -
Разбирам, че отнели са ти всичко.
Стоиш без Интернет и телефон.
Колата му летеше по шосето,
радарът го препъна. Няма как!
- И ся ко прайм?! - ухили се ченгето
и Принцът се прости с петдесетак.
Навсякъде червени светофари
забавяха го, сякаш че по план
и бързайки нощта да изпревари,
в задръстване попадна край Чирпан.
Получи на клепачите заварки.
Дори преспа в най-мръсния мотел,
където му танцуваха хлебарки.
Цена нищожна за велика цел.
Но най-накрая стигна с джипиеса.
Един червен фенер висеше там.
- Избирай! Знам, дошъл си за Принцеса -
с намигване посрещна го Мадам.
ЗАКЛЮЧВАЩ МЕХАНИЗЪМ
Потънал днес е замъкът в печал.
Сър Едуард на поход се отправя.
Да търси, бе решил, Светия Граал
и лейди Джейн разплакана оставя.
Тя цялата обляна е в сълзи.
Нещастието двойно се получи.
Безкраен пост телесен я грози,
че с девствен пояс лордът я заключи.
Модерен, лъскав, чиста алпака,
с ключалка ,,EVVA” - сложна, електронна.
За сбогом лордът маха й с ръка
и мъка я притиска многотонна.
Не паднал още облакът от прах,
граф Норман като ураган довтаса.
От Бога не изпитва срам, ни страх
и скача на високата тераса.
- Любими мой, - простенва лейди Джейн. -
в железни гащи прелестите крия.
Мръсникът ни прецака. Според мен
и кодът няма как да се разбие.
- О, касоразбивач съм аз експерт.
Ревнивите глупаци в миг изгарят.
Не ще ме спре съпругът ти проклет,
че другото ми име е ,,ключарят”.
* * *
Три седмици граф Норман лее пот,
ни пие, ни яде, дори не мигва.
Ключалката заля с втечнен азот.
По-сложна е от немската ,,ЕНИГМА”.
Сър Едуард от себе си е горд.
Спокойно продължава си нататък.
Ключалката не се отключва с код,
а само с негов пръстов отпечатък.
СЕРЕНАДА
Мила, супер изненада
съм подготвил в твоя чест,
че с вечерна серенада
ще те сюрпризирам днес.
Зад пердетата проклети
на четвъртия етаж
преминават силуети
като в някакъв мираж.
Каба гайдата надувам
и подхващам хоровод.
Музикално атакувам.
Серенадата е в ход.
С писнали родопски трели
махалата озвучих.
Сила от сърцето взела,
всяка нота ми е стих.
А с настръхнали мустаци
от отсрещния стобор,
възмутени котараци
ме фиксират с мръсен взор.
Но защо не се показваш?!
Мой си блян и идеал!
Чувствата ми ли наказваш?!
Почвам ,,Спри се!” на Сигнал.
Може би харесваш Елвис
и ,,Затворнически рок”?
Преминавам на Дженезис,
вече съм в културен шок.
Искаш да изсвиря друго?!
В музиката съм жонгльор.
Ей токата, че и фуга
свирнал съм я в ре минор.
Докато нагоре гледам,
някой ми подвиква: ,,Дръж!”
Издрънчават двата лева.
Хили ми се твоят мъж!
ПИСНА МИ
- Ти си тъй прекрасна,
като ангел бял.
И така ужасна -
дявол побеснял.
Аз не съм безчувствен
и не съм ти вещ,
в твоя свят изкуствен -
леден и горещ.
С мене си играеш,
нямаш капка срам.
Писна ми! Да знаеш,
пътя ще ти дам!
Другиму размахвай
нежни пипала!
Хайде, бързо яхвай
старата метла!
- О, така ли?! Значи,
всичко си изпя!
Млъквай! Стига грачи!
Много те търпях!
Грозната съседка
с дългите уши
може, в крайна сметка,
да те утеши!
ТЯ И ТОЙ
Тя е безпощаден снайперист.
Плюещата кобра засрамява.
Той пък шикалкави - цял артист.
Чак човек да му се не надява.
Тя е патка - факт неоспорим,
а овцете са академици.
Той - еротоман непоправим,
заслужава всеки ден ритници.
Тя е по фризьори всеки ден.
С нова визия го сюрпризира.
Той се мота вечно замъглен.
,,Джони Уокър” да си татуира!
Тя е и садист, и кожодер.
Вятърничаво парите пръска.
Той да не е Крез, милионер…
Вече до стотинка го изтръска.
Тя е фръцла - от бутик в бутик.
Той пък е пинтия, все се стиска.
Тя се обзавежда с нервен тик.
Той… да я удуши му се иска.
В БИСТРОТО
Следобедно слънце - риж котарак,
свит на кълбо мързеливо.
Сенки пълзящи, тъмнеещ шубрак.
Погледи - вино пенливо.
Секундни усмивки, уж без адрес,
малка невинна закачка.
Леко загатнат полуинтерес -
,,лисица” хваната в крачка.
Дръзка цигара. Дежурен кибрит
и приближавам се смело.
Излишната скромност вече е мит.
Нека преминем към дело!
ПРИКАЗНА НОЩ
В най-звездната нощ, в най-звездната нощ
щурчетата пеят в полето.
В най-звездната нощ - безкраен разкош,
брилянти блестят на небето.
Стъпвам на пръсти по росна трева
и капките в шепи събирам.
Нежна кошута извива глава,
в очите й страх не намирам.
В най-звездната нощ под лунно сребро
коси самодиви развяват.
Чудни герои, дали за добро,
от приказки, знам, оживяват.
В злато превръща се дребният грош.
Принцеси танцуват в дворците.
Феи прекрасни в най-звездната нощ
превръщат в реалност мечтите.
