ИЗБОРЪТ
Христина беше опряла челото си в хладния прозорец, седеше така, не забелязваше нищо около себе си. Беше още твърде рано, градът се пробуждаше, пристигнала с нощния влак, влезе в първото кафе, което намери, когато слезе от автобуса.
Малко, топло, с прясно кафе и сандвичи, изведнъж вкусът на неприятния и неспокоен сън от влака взе да избледнява, почувства се като у дома.
От дете майка й я успокояваше с аромата на нещо вкусно, с топлината на споделеното в малката, спретната кухня, докато другите още спяха. Вече не беше дете, но още се нуждаеше от прегръдка, съвет, от някой, който да мисли за нея и да я обича.
- Лошо ли Ви е? - беше сервитъорката, притеснена от отнесения вид на Христина.
- Благодаря, добре съм. Пътувах с нощния влак, не спах добре - измънка Христина за свое оправдание.
Докато гледаше как градът бавно се разбужда, трамваите, тихата музика в кафето, бодрият глас на водещия от радиото, вкусът на току-що изпечен сандвич с кашкавал и първата освежителна глътка кафе, сякаш я караха да забрави за какво беше дошла в града тази сутрин.
Влакът от Бургас пристигаше много рано, толкова, че още не си сигурен нощ ли е, ден ли е. Докато беше студентка и пътуваше за изпити, това й тежеше.
Страхуваше се от неуютната и мръсна софийска гара, минавайки през подлеза за да се качи на автобуса до университета, имаше усещането, че се намира във сюррелиастичен филм и всички странници бяха излезли да я посрещнат.
Но тук вече дишаше спокойно, малкото кафене й остана вярно, отваряше още по тъмно и й осигуряваше малко спокойствие преди поредния забързан ден в университета.
Сега обаче беше различно, налагаше се да излъже, че има среща със свой професор, който й предлага място за докторант. Изпитваше едновременно вина и облекчение, че вкъщи повярваха на версията й, майка й дори й поля вода преди да тръгне.
Потънала в мислите си, тя първоначално не видя малката фигура на жена, гушнала малко дете, която влезе в кафето. Детето нервничеше, май й се сториха познати, може би от влака. Жената притеснено се опитваше да си поръча и плахо поглеждаше към Христина.
После дойде до масата й, още по-притеснено я попита дали би могла за малко да се грижи за детето, докато тя отиде до тоалетната, заразказва нещо за тоалетните във влака, колко са неудобни, мръсни, как с малко дете…
Христина трепна, но се съгласи. Детето беше около двегодишно, момиченце, Христина я взе на коленете си, разсъблече якето на детето, отдолу имаше още едно, после пуловер.
Зачуди се коя майка ще си облече детето чак така, знаеше, че в нощният влак има доста големи температурни амплитуди, но снощи беше общо взето сносно.
Майката се забави, а Христина започна да се притеснява, че детето е твърде претоплено, позволи си да махне някои от връхните дрехи.
От това момиченцето се почувства видимо по-добре, дори докато се усети Христина, малката беше взела в пръстчетата си парче от нейния сандвич. Спря я преди да надигне чашата с кафе и си позволи за поръча сок за новата си приятелка, чиято майка се бавеше в тоалетната.
Така минаха двадесет минути, половин час, но майката на детето не се връщаше. Христина се притесни и помоли сервитъорката, която беше така любезна към нея преди малко да провери.
- Няма никой в тоалетната - заяви момичето.
Христина се напрегна, остави детето при сервитъорката и отиде да се увери сама, наистина нямаше, а малкото прозорче, което зееше отворено явно беше послужило за изход на жената.
Върна се на мястото си и взе пак момиченцето на коленете си, в този момент, дали от умората от нощния път, дали от страшното решение, което беше взела, тя не издържа и се разплака пред сервитъорката:
- Знаете ли, това, което ми се случва не е никак случайно. Аз, аз…аз след четиридесет минути трябва да съм в болницата, да …не знам как да го кажа, да ми направят онова… изчистване.
- Какво изчистване - обърка се младото момиче, но виждайки, че Христина не я чува, замълча.
- Ами, виждате ли, аз имах връзка с един мъж, един професор, от университета. Това е вече третият път, в който трябва да лъжа майка ми и всички и да идвам да ми правят, да ми махат… бебето.
- Той знае ли? - попита сервитъорката
Христина нямаше сили да продължи и само поклати глава. Момиченцето в скута й протегна ръчичката си и изтри сълзата й.
В това време в малката кухня в Бургас, майката на Христина тихо шепнеше молитва пред иконата на Богородица: „Богородичке, моля те, не позволявай на детето ми да стори този смъртен грях, предпази я от греха и я спаси!”.
Тя знаеше, че дъщеря й иска да направи нещо ужасно, знаеше и за връзката й с този професор, но не можеше да говори директно с дъщеря си за това, докато тя сама не сподели. Но можеше да направи друго, да говори с Богородица и да бъде по нейната воля.
Христина изведнъж се успокои. Нямаше вече какво да прави в София, обади се на майка си, каза й, че ще се прибере със следващия влак.
Малкото момиченце остана да изчака дежурния полицай, който взе показанията им. След това дойде една жена от закрила на детето ли, от социалните ли, така и не се разбра, Христина целуна за последно детето и тръгна обратно към гарата.
Смяната на сервитъорката беше приключила, когато тръгна да се прибира, се ядоса на спирането на автобуса, явно пак имаше някаква катастрофа. От прозореца на автобуса видя фигурата на Христина.
По-късно намериха в джоба на шлифера й някакво листче, беше бележка, надраскана набързо, върху хартия от заведението: „Вие ще бъдете прекрасна майка, оставям я на вас, изглеждате като човек, който никога не би навредил на дете и съм сигурна, че ще я пазите.”
Само ако знаеше тази жена, само ако знаеше, че последното нещо, което Христина видя, преди да издъхне, бяха ръцете на неродените й деца, протегнати към нея, само ако знаеше.