ЕДИН ЮНАШКИ МИГ

През девет планини, далеч от тука,
препускал с коня си юнак щастлив.
Издирвал страшен змей да го пречука.
Такъв му бил основният мотив.

Поспрял в гора на мъничка поляна
с трева зелена, билки и цветя.
И сякаш, че нарочно там постлана,
за сладък сън примамила го тя.

Захъркал той, разцепил тишината,
дори и небосводът затрептял.
Вибрации разтърсили гората,
а конят просто кротко си пасял.

Разбуден от шума, направо бесен,
от близка пещера довтасал змей.
Развикал се: ,,Сънувах сън чудесен.
Да го съсипва кой нахалник смей?!”

А конят се обадил: ,,Стига драми!
Не виждаш ли, юнакът хърка тук.
Дошъл е, змей в гората уж да хване,
но поводът, повярвай ми, е друг.

Човекът е душица. Честна дума!
Жена му не го пуска миг навън.
Отскубна се сега от тази чума,
та тук спокойно спинка като пън.

Веднъж годишно може да избяга
той само с този свой ангажимент.
Стори се на убит! Ей тук полягай,
та снимка да направя за момент!”

Въздъхнал змеят: ,,Драма тъй позната!”
И тръшнал се, изплезил и език.
След снимката прибрал се в пещерата.
Извикал конят: ,,Просто съм велик!”

Юнака сритал: ,,Номерът пак мина.
Извадихме късмет и този ден.
Ала моли се, шефе, догодина
да не нацелим някой змей ерген!”

——————————

Васил Иванов, CHERCHEZ LA FEMME, Светулка 44 АНТЕЙ, 2021