ДИМИТРОВЧЕТА
* * *
Грях не остана
да ми помътва деня.
Бавно се стъмва…
* * *
Цвят донабъбва.
Цвят ще се ражда. Боли.
После го стъпчем…
* * *
Стръмна пътека
води ни днес до върха.
Утре - надолу…
* * *
Стъпкано цвете
охка със цветна душа.
Що ли прощава?…
* * *
Клонче зелено
здраво огъна мига -
дума очаква…
* * *
Бялата врана
с ятото мина напред.
Врани я гонят…
* * *
Бяло студено,
истинско бяло скрежи -
всичко ни казва…
* * *
Скръбна ле мале,
взема ли се, мале, скръб
мъртъв да върна…
* * *
Стритият здравец
стаята пълни с мига,
който е болен…
* * *
Цъфна дръвчето -
даже напук на студа.
Иска да ражда…
* * *
Шепа снежинки
повече и съм богат
със изненади…
* * *
… и побелява
малкият снежен човек
от самотата…
* * *
Хлъзгаво бяло.
Себе си да подкрепя -
ти ще ми трябваш…
* * *
Бързам през бяло.
Мръзнене. Бързам към теб
без път обратно…
* * *
Бяло. Топи се.
Мръзне. И пак се топи.
Капки живот е…
* * *
Бяло и дръзко.
В мене спокойно расте.
А го откъсват…
* * *
Купчина бяло
крие и кръста от нас.
Гробът ни чака…
* * *
Трепна въздухът
- отмери още глътка
за остатъка…
* * *
Приютиха ме
очите, за които
тъмното плаче.
* * *
Стъпкано цвете
стъпка изпрати и ме
тъмно окъпа…
* * *
Стъпках осата,
но тя пак ме ужили.
Немилосърдно…
* * *
Капка в стъклото
гледа - огледа ме сам
и се откъсна…
* * *
Ядка от думи
е обичта ни в кръвта
спряла в сърцето…
* * *
Розата хваща
здраво ръката ми пак
да я поднасям…
* * *
Билка откъснах
късно да я изваря
за любовта си…
* * *
Бос съм и пепел
пари петите ми днес
сам да се стигна…
* * *
Живо мушкато
сещам в прегръдката ти.
Вече не съм сам…
* * *
Кръг се затвори
в мене и в тебе сега -
кръг се отвори..
* * *
Стръкчета тънки
стъпкани легнаха в мен
да не осъхнат…
* * *
Мълнията днес
блесна за по-нататък.
Кратък е пътят…
* * *
Мъртвият даже
рипа да ни докаже
що е животът…
* * *
Тръгнах отдавна.
Спрях в тишината си,
за да се чуя…
* * *
Бръмна мушица -
в стаята търси смъртта,
спала в човека…
* * *
Всичко се плаща.
И безпаричието
май ще си платя…
* * *
Мъртвият смъмри
късните дяволчета,
дето ме викат…
* * *
И не посегнах
нито с ръката към теб,
нито със пътя…
* * *
Бистря водата
с недовиждащо око,
за да се видя…
* * *
В подмола диря
милост и за дроба си -
да те целуна…
* * *
Хубост се мери
само със лудостта ти
и само… със теб…
* * *
Сламка избирам,
за да ми свири без страх.
Вятърът ли съм?…
* * *
Ти ли настъпи
предупредения миг?
Следва целувка..
* * *
Тръпният ни миг
смига на сенките в нас.
Ражда се вечност…
* * *
Свежото слънце
идва със нежност при нас.
И ни съблича…
* * *
Кучето води
утрото босо до гроб.
Лятото плаче…
* * *
Миг посинява
в погледа, който е чист
с рождествата си…
* * *
Стига ме славей -
да се надпява със мен.
Себе си стигам…
* * *
И ме целува
сянката - със себе си
да се разделя…
