Ото Рене Кастийо

превод: Никола Инджов

Не си го представяте вероятно,
но тук,
пред моите очи
една старица -
Дамяна Мурсия, вдовица на Гарсия -
на 77 изтляващи години,
под дъжда,
до свойта стара, мръсна, натрошена
покъщнина,
изпита на гърба си
цялата несправедливост
на проклетата система „мое - твое”.
Загдето е бедна,
адвокатите на богатите
изискаха прокуда.
Може би вече не знаеш
тази дума -
толкова е знатен света,
в който живееш.
Малко по малко
там думите губят горчивина и жестокост.
И всеки ден
като разсъмването -
изникват нови думи -
всичките за любов
и всичките за човешка нежност…
Прокуда…
Как да те просветя?
Знаеш ли, тук, когато
не можеш да си платиш наема,
властите на богатите идват
и те изхвърлят на улицата.
С цялата ти покъщнина.
И оставаш без покрив
над своите сънища.
Прокуда означава
самота, отворена към небето,
към окото на съдника.
Това е свободният свят, казват.
Колко е хубаво, че ти вече
не познаваш тези ужасни свободи.
Дамяна Мурсия, вдовицата на Гарсия,
е твърде крехка, знаеш,
и ще изпита толкова студ!
Колко голяма ще е нейната самота!
Можеш да си представиш
как боли несправедливостта.
Тя е нещо обикновено между нас.
Необикновеното е нежността
и омразата към беднотията.
Заради това днес, както никога,
обичам твоя свят, разбирам го и го прославям,
оглушен от космическо достойнство.
И се питам:
защо старците тук
страдат толкова много,
щом и ние някой ден ще остареем?
Но по-лошо от всичко е навикът.
Човекът губи човечност
и за него вече няма значение
размера на чуждата болка.
И яде,
и се усмихва,
и забравя всичко.
Не пожелавам
такива неща на моята родина.
Никому не пожелавам
такива неща.
Никому в света не пожелавам
такива неща.
И говоря така,
защото страданието трябва да се види
в ясно очертания му ореол.
Това е свободният свят, казват.
Сега сравни ме с времето.
Кажи на твоите приятели,
че моята усмивка
се превърна в гримаса
по средата на лицето му.
И че казвам амин на техния свят.
И че се радвам, ако не познаят
несправедливостта,
тъй дълбока и плодовита.